„И изрекох словото с плач...”
„Чудото с българина”, Х век, неизвестен автор
Майка
Благословен Бог наш, всичко виждаш, всичко знаеш, и нищо не става без твоята воля. Амин.
Циганите дошли рано сутринта. По тъмно. Тя взела пушката, отворила прозореца и стреляла. Два пъти. Във въздуха. И циганите избягали. И този път.Но тя знаела – те ще се върнат пак.
Знаела че някой ден ще дойдат, ще изведат овцете, ще ги изколят, ще разбият вратата на къщата, ще ограбят всичко.Накрая ще счупят прозорците, ще измъкнат кабелите от стените и ще изсекат дърветата в двора, после къщата ще рухне и няма да остане нищо. Нищо.
Нищо от онова прекрасно време, когато тя имала мъж и син, когато светът изглеждал огромен и прекрасен.А после всичко се объркало. Първо една уж лека болест отнесла мъжа и, а само година след това синът и, който се бил напечелил от черна работа в Русия, загинал в новата си кола на един завой в дефилето.
И тази сутрин, след като оставила пушката, тя коленичила пред иконите и дълго се молила: ...