20 сент. 2022 г., 13:18

Майка ми

1.8K 0 2
1 мин за четене

Ние с моята майка, трудно споделяме чувствата си гласно една към друга. Разбираме се с поглед, а само да видите, как светят очите на тази жена "Боже по-ярки от слънцето са". Там, точно в тях се крие тази емоция ,достатъчно е само да погледна и откривам радост, болка, смях и сълзи. Да разкажа малко и за нейната вълшебна прегръдка, която трие всяка мъка. Две ръце, които лекуват всяка рана, дори и тази дълбоко скрита в душата. 

  

 Тук искам да споделя любовта ми към тази жена, дори бих казала вълшебница, която пренебрегва своята болка, за да премахне с лекота тази на своите деца. Благодаря ти майко, за цялото ти време, за грижите и усмивките подарени.  Благодаря ти, че ме направи човек, че винаги си готова да помогнеш, за невероятните съвети и уроци. За всяка безсънна нощ. Сега скъпа майко, дойде време да ти се отблагодаря!

 

Знаете ли, като малки децата искат да станат пожарникари, лекари, адвокати или полицаи, балерини и певици. А аз ли? Аз исках да бъда майка, но не коя да е, а моята майка, справя  се с всичко сама, смела и борбена. Мила майчице дано да сбъдна своята мечта поне в твоите очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...