20.09.2022 г., 13:18

Майка ми

1.8K 0 2
1 мин за четене

Ние с моята майка, трудно споделяме чувствата си гласно една към друга. Разбираме се с поглед, а само да видите, как светят очите на тази жена "Боже по-ярки от слънцето са". Там, точно в тях се крие тази емоция ,достатъчно е само да погледна и откривам радост, болка, смях и сълзи. Да разкажа малко и за нейната вълшебна прегръдка, която трие всяка мъка. Две ръце, които лекуват всяка рана, дори и тази дълбоко скрита в душата. 

  

 Тук искам да споделя любовта ми към тази жена, дори бих казала вълшебница, която пренебрегва своята болка, за да премахне с лекота тази на своите деца. Благодаря ти майко, за цялото ти време, за грижите и усмивките подарени.  Благодаря ти, че ме направи човек, че винаги си готова да помогнеш, за невероятните съвети и уроци. За всяка безсънна нощ. Сега скъпа майко, дойде време да ти се отблагодаря!

 

Знаете ли, като малки децата искат да станат пожарникари, лекари, адвокати или полицаи, балерини и певици. А аз ли? Аз исках да бъда майка, но не коя да е, а моята майка, справя  се с всичко сама, смела и борбена. Мила майчице дано да сбъдна своята мечта поне в твоите очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...