МАЙСТОРСТВО И ЧУВСТВО

       През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. Учителят е доволен от работата на момчетата. Премреженият му опитен поглед вещо преценява възможностите на младите художници. В ума му се въртят мисли, продиктувани от рисунките:

       „Единият рисува с майсторство, а другият с чувство - казва си педагогът. - Затова и резултатите им са толкова различни. Всеки изразява себе си по свой начин. Каква педантичност в изграждането на детайлите притежава едното момче! Обемното изграждане на формата върви меко, с лекота, преходите на светлосянката са недоловими. Композицията е максимално точно намерена - не можеш да помръднеш предметите в натюрморта на сантиметър, без да нарушиш вътрешния баланс и хармонията на линиите и петната. Това е то точното овладяно прилагане на теорията в практиката. Рисунката е изградена по всички методически правила, поетапно. А другото момче е по-небрежно, не съблюдава стриктно правилата. Осовата линия на главния предмет е малко изкривена, двете половинки не са напълно симетрични, получава се деформация, но тя е толкова очарователна. Светлината е рязко отделена от сянката и придава невероятна драматичност. На пръв поглед тази рисунка изглежда доста нескопосна и несериозна. Но как добре е уравновесено изкривяването на осовата линия с движението на гънките на драперията. Това придава движение в общата статичност на постановката. Намерен е не действителния, а логичния ритъм на светлосянъчните петна. Линията е силно начупена, на места груба, на места лека и нежна, на места, прекъсната. Това е то да се рисува с чувство."

       - Момчета, изнесете рисунките отпред да ги погледнем отдалече - нарежда преподавателят.

       Учениците прекъсват рисуването и слагат етюдите си на посоченото място Отдръпват се и чакат мълчаливо намесата на ръководителя си.

       - Мисля, че вървят добре. Вече трябва да минете към завършване - казва той и поглежда часовника си. - Ще успеете ли?

       - Ще успеем.

       - Обобщавайте, подчинете всичко на центъра на композицията. Нека центърът по-категорично да доминира над всичко друго в рисунката. Той трябва най-напред да грабне окото. Знаете как се постига това, нали? Казвал съм ви го не веднаж.

       -  Знаем - отвръщат момчетата, вземат рисунките и сядат отново на местата си.

       А художникът, изправен зад гърбовете им, продължава да размишлява:      

      "Майсторството е хубаво нещо. Работата направена с майсторство, винаги привлича очите и прави впечатление, но най-често тя не вълнува. Възхищава ни с точността и прилежността на изпълнението, обаче ни остава чужда и далечна. Докато другата, изпълнената с чувство, въпреки някои свои несъвършенства, силно ни вълнува. Тя е по-непосредствена, първична, свободна, раздвижена - от всяка линия и петно блика живот. Изглежда, че е направена с голяма лекота, сякаш на един дъх. Мнозинството ще хареса майсторската работа, а познавачът ще хареса тази, която е нарисувана с чувство и плам. Най-добре е да има и от едното и от другото, но това почти не се среща, това е присъщо само на гения. Аз лично предпочитам рисунката изпълнена с чувство."

       Камбанката на стенния часовник извади учителя от унеса на размислите. Часовете бяха изтекли.

       - Хайде, изнесете пак рисунките си за анализ - призова момчетата

той.

       Поговориха доста за постиженията и пропуските в работата.     

       Ученикът който рисуваше с повече майсторство беше видимо доволен от резултата, но другият, може би подтиснат от самочувствието му, си тръгна смутен.

       След седмица откриха изложба с рисунките на младите художници в училището. Както се и очакваше, повечето от децата, учителите и родителите, харесаха произведенията на момчето с майсторското изпълнение. То обираше поздравленията на посетителите. Другото момче трудно прикриваше разочарованието си.

       Когато всички се разотидоха след откриването, последни останаха то и учителят. Старият педагог-художник се приближи бавно до него. Взря се изпитателно в големите му красиви и тъжни очи и рече тихо:

       - Не се отчайвай. Продължавай да рисуваш с чувство. Ти си по-добрият, защото не разчиташ на майсторството, а на чувството си. Майстори има и ще има много, но малцина са тези, които могат да рисуват с чувство. Те са истинските таланти. Ти си един от тях.

       След тези думи му подаде ръка да го поздрави и го потупа окуражително по рамото.

       После старият художник тръгна бавно към изхода на залата. Две щастливи очи проследиха отдалечаващата се фигура на стария педагог, докато пространството вън напълно я погълна.