МАЙСТОРСТВО И ЧУВСТВО
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. Учителят е доволен от работата на момчетата. Премреженият му опитен поглед вещо преценява възможностите на младите художници. В ума му се въртят мисли, продиктувани от рисунките:
„Единият рисува с майсторство, а другият с чувство - казва си педагогът. - Затова и резултатите им са толкова различни. Всеки изразява себе си по свой начин. Каква педантичност в изграждането на детайлите притежава едното момче! Обемното изграждане на формата върви меко, с лекота, преходите на светлосянката са недоловими. Композицията е максимално точно намерена - не можеш да помръднеш предметите в натюрморта на сантиметър, без да нарушиш вътрешния баланс и хармонията на линиите и петната. Това е то точното овладян ...