pureblack (Георги Колев)
100 377
4 дек. 2008 г., 21:06

Малка приказка за усмивката 

  Проза
1541 0 9

Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили,  разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни  УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да  си се усмихват и да се радват на толкова много неща, те се опитват да разберат нещо, което не им е по силите..." Усмихнало се славейчето, намигнало на Слънцето и си запяло. Пък дано хората го чуят...

© Георги Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И ме усмихна, предколедна, красива и благородна е твоята усмивка, момче
  • ...ама го чуваш нали? Те тези със спринцовката не са за тебе .....
  • -Чурулик,чурулииииик!
    Гоше запя ми!!!!
    И усещам как двама доктори тичат към мен с пълна спринцовка!
  • Това е било просто едно щастливо славейче
  • Еха
  • Прекрасно е това и дано всеки погледне към Слънцето и запее! За жалост ние-хората твърде много умуваме и често забравяме за мъничките,но така скъпоценни неща-искрената и от сърце дадена УСМИВКА!
  • ...дано ги чуе някой,все още незамръзнал...
  • Ах.. Усмивката.. На мен лично много ми хареса. ХУбаво е когато показвам красивите черти на хората, а за мен усмивката е най-красивото нещо във всеки.
    Поздрави!
  • Дано всеки чуе славейчето в душата си..Да има за кого и за какво да се усмихва във всеки един миг...
Предложения
: ??:??