Dec 4, 2008, 9:06 PM

Малка приказка за усмивката

  Prose
1.7K 0 9

Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили,  разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни  УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да  си се усмихват и да се радват на толкова много неща, те се опитват да разберат нещо, което не им е по силите..." Усмихнало се славейчето, намигнало на Слънцето и си запяло. Пък дано хората го чуят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...