4 dic 2008, 21:06

Малка приказка за усмивката

  Prosa
1.7K 0 9

Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили,  разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни  УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да  си се усмихват и да се радват на толкова много неща, те се опитват да разберат нещо, което не им е по силите..." Усмихнало се славейчето, намигнало на Слънцето и си запяло. Пък дано хората го чуят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...