Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка
Мъжът ми не пие. Тъй го е свикнала майка му. Не че е болка за умиране, даже може да му се брои за плюс, но понякога ме дразни с желязното си въздържателство. Аз обичам от време на време да си направя голяма купа салата и да си налея малко ледено студена ракийка. Да се отпусна във фотьойла и да гледам филм с хепиенд. Особено в петък вечер, след работа... Сипвам малко ракийка и на мъжа си, но той все ми отказва. Сама не ми се пие и магията се разваля. Вместо да си отпусна нервите, опъвам ги още повече. Тъкмо седна и трябва да ставам, защото е гладен и не можел да чака. А той вечно е гладен. Яде като триглав змей!
Една вечер мъжът ми се прибра с блясък в очите. Не може да бъде! Сложих салатата на масата, сипах му ракийка и весело се провикнах „Наздраве!" „ О, не мога...- рече той. - Току-що пих една малка с жената на новия ми колега. Почерпи ме и не можах да й откажа... Ако знаеш каква мацка е, жестока, ти казвам! Шапка й свалям." „Да не си ...