Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка
Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка
Мъжът ми не пие. Тъй го е свикнала майка му. Не че е болка за умиране, даже може да му се брои за плюс, но понякога ме дразни с желязното си въздържателство. Аз обичам от време на време да си направя голяма купа салата и да си налея малко ледено студена ракийка. Да се отпусна във фотьойла и да гледам филм с хепиенд. Особено в петък вечер, след работа... Сипвам малко ракийка и на мъжа си, но той все ми отказва. Сама не ми се пие и магията се разваля. Вместо да си отпусна нервите, опъвам ги още повече. Тъкмо седна и трябва да ставам, защото е гладен и не можел да чака. А той вечно е гладен. Яде като триглав змей!
Една вечер мъжът ми се прибра с блясък в очите. Не може да бъде! Сложих салатата на масата, сипах му ракийка и весело се провикнах „Наздраве!" „ О, не мога...- рече той. - Току-що пих една малка с жената на новия ми колега. Почерпи ме и не можах да й откажа... Ако знаеш каква мацка е, жестока, ти казвам! Шапка й свалям." „Да не си пил с Виктория Бекам?" - попитах. „Не бе, остави че е готина, ами е желязна! Колегата няколко дни ходи като замаян, защото по цяла нощ гледа бебето. Жена му казала: „Девет месеца го носих, сега е твой ред." Като се приберял от работа, тя се обличала и излизала с приятелки, та до малките часове..."По цял ден съм между бибероните и памперсите, а ми се живее. Нека и ти да видиш какво е" казвала му тя. И е права. Толкова е млада, толкова темпераментна... Такава жена не съм виждал, върха, ти казвам! Не можах да й откажа и пих една ракия..."
Кръвта ми нахлу в главата. Значи, на нея не можал да откаже, на мене може! Значи, аз, дето три години си седях мирно и тихо по майчинство, докато отгледам нашето дете, не съм мацка! Сега ще види той, откъде изгрява слънчицето!
На другия ден доведох вкъщи трите най-големи купонджийки от работата. Зачакахме да се върне любимият ми. По едно време ключът се превъртя и ние скочихме на крака - нагласени, подкъсени, гримирани. „Детето гледа телевизия, вечерята е във фурната, а ние отиваме на дискотека" - изчуруликах аз. Мъжът ми се опита нещо да каже, но аз го целунах и излязохме.
Направихме си щур купон. Прибрах се призори. Миличкият ме посрещна бледен като чаршаф. „Ти луда ли си? Къде беше, не съм мигнал цяла нощ от притеснение! Семейна жена, вместо да си седи вкъщи, ще ми ходи по дискотеки! Ще те убия, да знаеш!" А аз му се метнах на врата: „Съкровище, сега вече нали съм истинска мацка? Защо по-рано не ми каза, че харесваш такива жени - железни... На всичко съм готова, само и само да ме обичаш, и ако трябва, по цели нощи ще вися в дискотеките, а не да си пийвам само в петък малка ракия с голяма салата..."
От този ден мъжът ми пропи - щом ме види да режа домати, веднага слага чашките.
© Светлана Лажова All rights reserved.
