Кристина отвори външната врата възможно най-тихо, като превъртя ключа буквално безшумно, за да не събуди спящите, ако имаше още такива. Братовчедка ѝ спеше в малката стая, а племенникът в хола. Втора година студент, който едвам изтърпя първата в общежитието. Всичко друго се преживяваше там, но дребните наглед кражби, които те лишаваха от седмица джобни, или новите кецове, все нещица, за които никой не си правеше труда да се занимава, но които се случваха толкова често, ти отравяха живота. Иначе добре се справяше момчето и с изпитите, и работа си намираше. Беше се вързал към едни тапицери-мебелисти и на повикване ходеше да поработва, умееше сам да си носи отговорностите вече, за да не тежи на ръцете на майка си, стигаше ѝ малката му сестра, ученичка в прогимназията още. Баща им отдавна ги беше забравил: заминал гастербайтер да изкарва пари за семейството, но разделеният живот му създал друго семейство там, и забравил не само да се върне, но и пари отдавна не праща. А за детски надбавки можело само година назад да го осъди, майка му въобще не се ѝ нае с безсмислени според нея дела, още повече, че дори не го знаеше и къде се намира.

       Приседна на шкафчето в антрето и бавно събу ботите. Добре, че на нощната успяваха да поспят по 2-3 часа, а и довечера си е у дома, през деня щеше да си намери други занимания, не само да спи, за това не бързаше да си ляга.

       Вратата на малката стая тропна - братовчедката Цвети сънено, но с усмивка, отвори широко врата и тихо я поздрави с добър ден. Кристина стана и двете се заговориха. Децата се бяха разпилели, едното навън, другото живее с приятел. Цвети дойде в София уж  при любовта на живота си, който на думи целия свят ѝ беше поднесъл на тепсия, а в крайна сметка се оказа  битов алкохолик, който най-обичаше подпийнал по цяла нощ на висок глас да обяснява нещата от живота и насила да кара и другите да седят и го слушат, като от време навреме изпадаше в неконтролирана агресия. Ясно защо жена му го беше зарязала след близо 20 годишен брак, търпяла го докато чашата преляла. Две жени без мъже, защо да тъне в самота и тишина апартаментът?

       - Какво е ставало тука, купон ли си правихте снощи с Митето?

       - А, не, доведе си някакво гадже, прибрал я от Бохемите, била подпийнала и някакви я дърпали. Сестра на негова колежка, като се събуди изтрезняла, ще си ходи.

       - Я да ги видим тогава докога ще спят и ще изтрезнява момата!

Кристина се запъти към хола, отвори шумно вратата. От вътрешната страна на разтегнатия диван веднага изскочи девойката: по клин и сутиен, сигурно беше чула Кристина като се прибира и само е чакала да отвори вратата и да скочи, Тичешком се  вмъкна в банята, трясня врата зад себе си и веднага се чу шумно повръщане... пускане на вода... душ...  след двайсетина минути се върна в хола с прибрана вързана коса, освежена, промълви под носа си някакъв поздрав и се залута да си търси дрехите.

       От кухнята вече се носеше мирис на кафе, Митето се размърда и запротяга, Кристина седеше на дивана и пусна телевизора. Девойката намери блузата някъде между фотьойла и стената, и си заоблича якето.

       - Заповядай да пием кафе!

       - Трябва да тръгвам, но мерси! - и излезе сладураната в антрето.

       Чу се отваряне и затваряне на външната врата, влезе отново в хола:

       -  Няма ми маратонките!

       - Къде са?

      - Не знам, да не съм се събула снощи пред вратата, и сега ги няма, не помня, как ще си ходя сега?

       Хем смутено, хем учудено запремига момата срещу Кристина, Митето се надигна, седна на ръба на дивана и се хвана за главата.

       - Ей сега ще ти намеря нещо, седни и изчакай, не се притеснявай! - каза Кристина и се упъти към антрето. Затропа из шкафа с обувките и гардероба, забеляза, че ѝ липсват ботите със скритата платформа.

       Митко и гостенката  гледаха филм, Цвети притропа в кухнята и влезе при тях, след нея     и Кристина влезе шумно, застана на крачка пред момата и високо каза:

       - Стани и обърни джобовете! - нищо интересно: няколко железни лева и петолевка, ключове и носни кърпички.

      - Вдигни блузата! - и рязко повдигна и дръпна сутиена. Изскочиха няколко сгънати банкноти и паднаха на пода.

Рязко се обърна, отвори антрето и се обърна с голям плик - обърна го и от него изпадаха ботите ѝ и едни изтъркани маратонки.

       - Такаааа... Пликът беше отстрани на стълбите до асансьора, парите си измъкнала от чантата ми в антрето, докато ти беше лошо и повръщаше  и душа течеше, да не чуем вратите. А сега очакваш и още един чифт да ти дадем за из път, да не си ходиш боса. Ако не се беше успала, щеше да се измъкнеш преди да съм се прибрала с каквото докопаш. Мите, Мите, самарянино мамин сладък, другият път не ги води такива, намери друг начин да им помагаш! Хайде, мила, обличай якето, обувай се и хубав ден!

       Кристина отвори широко холната и външната врата, разположи се полулегнала на дивана и отегчено каза:

       - Цвети,  да пием кафе?

       Митето провлачи крака към банята, външната врата се затръшна, денят беше дошъл без да го забележат и отвън през прозореца усмихнато се прокрадваше студеното есенно слънце.