10 янв. 2010 г., 21:52

Малките ни сладкишчета

1.4K 0 26
2 мин за четене

Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:

-          Искаш ли да ти нарисувам нещо?

-          Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.

Тя рисува бързо и след две минути е готова:

-          Познай какво е това?

-          Слънце!

-          Не, ябълка.

-          Да, да, как можах да се объркам, но тя е толкова хубава, че прилича на слънце.

-          Защото аз рисувам хубаво.

Край, няма да бързам да познавам, ще изчаквам, да не взема да обидя младата художничка, нали творците са лесно раними. Подава ми втората рисунка. Триъгълниче, две чертички и нещо като кръгче.

-          Какво е това? Предаваш ли се? Лодка!

-          Точно това исках да кажа!

Запазила съм всичките й рисунки, но ги надписах кое какво е, щото много абстрактни.

Това беше преди десетина години и аз бях позабравила да не се изказвам неподготвена. Симона всеки ден ми рисува по нещо за спомен. Поглеждам последната й рисунка:

-          Това за мен ли е? Много е хубаво. Браво, Симона, каква красива спирала си нарисувала. Колко чисто работиш!

-          Това не е спирала, а е...как беше във водата...Как се казваше, когато...

-          Спирала е това.

-          Не е, сетих се, това е водовъртеж.

-          О, ама разбира се, страхотно, как си се сетила?! Умница си ми ти!

 

Прибираме се от разходка в парка:

-          Бабо, Господ да те подслади!!! Толкова ми беше хубаво с теб! Защо се смееш?

-          Сигурно си се объркала, може би, Господ да ме благослови?

-          Не.

-          Да ме позлати?

-          Не.

-          Да ме поживи?

-          Не, казах да те подслади.

-          А това е някаква нова благословия. Е, благодаря, а аз се чудех защо все казвам, че може да съм лудичка, но за сметка на това съм много сладка. И тебе да те подслади мила.

-          Сега и двете ще сме много сладки, нали?!

-          Ти със сигурност, но аз от толкова сладост само да не почна да нагарчам. От къде го чу това?

-          Аз си го знам.

-          Ах, колко са умни днешните деца! – Симона се усмихва доволно.

 А аз се чудех защо малките са толкова сладки, ами защото Господ ги е подсладил, всичките!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Борис, усмихна ме!!! Май всички се захаросахме покрай малките ни сладкишчета. Да са ни живи и здрави, нека ни е!!!
  • !!! Това е най- сладкото нещо, което съм чел напоследък! Да са живи и
    здрави, талантливи и щастливи! Засега довиждане, че качих захарта
  • Елена, Нели, Юлия, нека и вас Господ да ви послади, въпреки че и без това сте си сладки, но колкото повече, толкова по-хубави, както се казва!!!
  • Сладурско!
  • Господ да ви подслади и двечките!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...