Малките ни сладкишчета
Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това?
- Слънце!
- Не, ябълка.
- Да, да, как можах да се объркам, но тя е толкова хубава, че прилича на слънце.
- Защото аз рисувам хубаво.
Край, няма да бързам да познавам, ще изчаквам, да не взема да обидя младата художничка, нали творците са лесно раними. Подава ми втората рисунка. Триъгълниче, две чертички и нещо като кръгче.
- Какво е това? Предаваш ли се? Лодка!
- Точно това исках да кажа!
Запазила съм всичките й рисунки, но ги надписах кое какво е, щото много абстрактни.
Това беше преди десетина години и аз бях позабравила да не се изказвам неподготвена. Симона всеки ден ми рисува по нещо за спомен. Поглеждам последната й рисунка:
- Това за мен ли е? Много е хубаво. Браво, Симона, каква красива спирала си нарисувала. Колко чисто работиш!
- Това не е спирала, а е...как беше във водата...Как се казваше, когато...
- Спирала е това.
- Не е, сетих се, това е водовъртеж.
- О, ама разбира се, страхотно, как си се сетила?! Умница си ми ти!
Прибираме се от разходка в парка:
- Бабо, Господ да те подслади!!! Толкова ми беше хубаво с теб! Защо се смееш?
- Сигурно си се объркала, може би, Господ да ме благослови?
- Не.
- Да ме позлати?
- Не.
- Да ме поживи?
- Не, казах да те подслади.
- А това е някаква нова благословия. Е, благодаря, а аз се чудех защо все казвам, че може да съм лудичка, но за сметка на това съм много сладка. И тебе да те подслади мила.
- Сега и двете ще сме много сладки, нали?!
- Ти със сигурност, но аз от толкова сладост само да не почна да нагарчам. От къде го чу това?
- Аз си го знам.
- Ах, колко са умни днешните деца! – Симона се усмихва доволно.
А аз се чудех защо малките са толкова сладки, ами защото Господ ги е подсладил, всичките!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Борис, усмихна ме!!! Май всички се захаросахме покрай малките ни сладкишчета. Да са ни живи и здрави, нека ни е!!!
-
!!! Това е най- сладкото нещо, което съм чел напоследък! Да са живи и
здрави, талантливи и щастливи! Засега довиждане, че качих захарта
-
Елена, Нели, Юлия, нека и вас Господ да ви послади, въпреки че и без това сте си сладки, но колкото повече, толкова по-хубави, както се казва!!!
-
Сладурско!
-
Господ да ви подслади и двечките!
-
Суперско!
Светланчик, радвам се, че те има -
Трябва само една капка мед, малко фантазия и картинката после ти е ясна, нали Ице?!
-
Като четох това накрая с подсладената баба ми излетя всичкото, което исках да напиша за малката художничка...
(Нали ми е развинтено въображението, та се зачудих от къде почва сладкото...)
Ама, че съм...
Да ти е жива и здрава художничката! -
Удивителните от сърце се познават, защото...са удивителни, като теб, Анета!!!
Доли, ти си по-сладка!!! -
Сладунка си ти!
-
Шекеренки са детските душици()*
Но и ти не лъжеш, Лажова!
Ей тук си оставям няколко удивителни.
От сърце са!
!!! -
Господ да ви подслади всичките, въпреки че сте толкова сладки!!!
-
Рисунките носят данни за светоусещането на детето, там са страховете им, отношението към близките и заобикалящите ги, желанията, чувствата.
-
Сладкодумница си ти, Светлана! Как само приковаваш четящия!
-
Лажова,
Господ да те подслади! -
"Подсладена" бъди и от мен!И за много години!И все да са ти сладки приказките!
-
Симона е генно обременена с твоя ген, затова е шекерена като тебе...
-
много хубавко
качественото сладко не горчи -
Умни, не знам, но чисти със сигурност. Сладурчета! А Симона е един голям бонбон
-
Както казва Андрейчо(4 годинки)"-Това напаво си е пекасно!"
-
Ех, че вкусно... ! Усмихнат поздрав!
-
А ти знаеш ли, че твоите "сладки" приказки дори чрез gsm-а идват при мене? М?
Като те чуя, и ми е сладък целият ден!
И никак не се чудя - Симонка прилича на теб!
Сладкодумнички такива сладки! -
Подслади ми деня!!!
-
Светла, Бог да те подслади - и тебе, и Симона!
-
Tака е - умни, находчиви и чаровни са малките. Когато дъщеря ми, Вики, беше на пет, рисуваше също толкова абстрактно, колкото и Ивана, но се беше научила сама да пишеше кое какво е. Ето защо, рецептата за този ти "сладкиш" ми е толкова познат. Колкото до Симона - виждала съм я само веднъж, но се убедих колко е умна и чаровна. "Господ да ви подслади и двете!" Чудесни са "сладкишите" ти, Светле. Благодаря ти!
-
Много "сладко" разказче за малки и големи!!!
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
