Малкия
Малкия - студен убиец от черна, оксидирана стомана те чака.
В твоя блок. На стълбите между твоята и горната площадка. Господарят му е развил крушката на етажа и е запушил шпионките на любопитните съседи. И той чака. Точно теб.
Но ти закъсняваш – както винаги. Докато имаше живи приятели, те се шегуваха, че ще закъснееш и за собственото си погребение.
Малкият чака вече половин час, но не му личи да е нервен. Само чувства как осемте парчета оловна смърт нетърпеливо потрепват с месинговите си гилзи. Но той знае, че това е просто илюзия. Не за първи път чака късно през нощта разни хора, които закъсняват за последен път.
Най-после долавя присъствието ти.
Трясъкът на входната врата, тежките несигурни стъпки и люти ругатни по адрес на разваления асансьор шумно обявяват: наемателят на малката гарсониера на третия етаж пак се прибира пиян. Утре пак ще спи до следобед, а след това ще пие небръснат кафе без захар в ламариненото квартално кафене, без да разговаря с никого.
Господарят на Малк ...