- Мечтаеш ли?
- Мечтаех.
- Защо спря?
- Защото нямах за какво повече да мечтая.
- Не разбирам!
- Естествено, че не разбираш. Никой не разбира, а то е толкова... просто - мечтаех и получих. Това е!
- За какво мечтаеше?
- За морето...
- Но пак не разбирам. Ти не притежаваш морето, не живееш до него. Как тогава си го получил?
- Преди много, много години аз бях дете и се страхувах. Страхувах се от много неща. Страхувах се от деня и нощта, от хората и света. Страхувах се от изгревите и залезите, от теб... от мен.
- Но ние сме се познавали.
- Да, но ти си човек, а аз се страхувах от хората. Страхувах се и от мечтите и не мечтаех. Игнорирах любовта и не обичах. Животът ми представляваше океан от страхове. Аз бях мишка в балон, защитена от всичко. ...