11.02.2009 г., 18:45 ч.

Малко за мечтата и още нещо... 

  Проза » Други
1029 0 2
2 мин за четене
 

- Мечтаеш ли?

- Мечтаех.

- Защо спря?

- Защото нямах за какво повече да мечтая.

- Не разбирам!

- Естествено, че не разбираш. Никой не разбира, а то е толкова... просто - мечтаех и получих. Това е!

- За какво мечтаеше?

- За морето...

- Но пак не разбирам. Ти не притежаваш морето, не живееш до него. Как тогава си го получил?

- Преди много, много години аз бях дете и се страхувах. Страхувах се от много неща. Страхувах се от деня и нощта, от хората и света. Страхувах се от изгревите и залезите, от теб... от мен.

- Но ние сме се познавали.

- Да, но ти си човек, а аз се страхувах от хората. Страхувах се и от мечтите и не мечтаех. Игнорирах любовта и не обичах. Животът ми представляваше океан от страхове. Аз бях мишка в балон, защитена от всичко.

- Какво се случи?

- Пораснах. Балонът ми се спука и спрях да се страхувам. Открих света, открих живота, открих мечтата... и мечтаех. Мечтаех за залези и изгреви, за брегове и хоризонти. Мечтаех за възможното и невъзможното. Аз спях, докато мечтаех. Аз дишах, докато мечтаех. После открих нея - най-голямата.

- Коя беше тя?

- Казах ти, беше морето.

- Но защо точно то?

- Защото, то е като човешката душа - дълбоко, бурно, необятно. Пленяващо и зло, егоистично, но любящо. Морето е като мен, като теб, като всички хора, като живота.

- Какво се случи?

- Когато го видях, аз спрях да мечтая. Вече бях при него, при нея. Гледах синевата и виждах живота. Наблюдавах струпалите се водорасли, изхвърлени от вълните и виждах моята мрежа от страхове. Слушах вълните и чувах моята песен, недовършена. Морето, това бях аз... морето, това е живота...

- А после, какво стана, после, когато спря да мечтаеш?

- Заобичах. Открих любовта. Но не заблуждаващата любов, а онази най-силната и най-страстната. Онази, при която вълните разкъсват сърцето ти, а ти си щастлив. Онази, която не оставя следи след себе си, защото никога не свършва. Аз открих любовта, наречена живот и се влюбих. Влюбих са в мечтата, в морето, в слънцето, в залеза... в живота. И все още обичам, и ще обичам, защото от мишка в балон станах човек. Защото открих живота, открих мечата, открих любовта... открих себе си...!

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно.
  • "Защото, то е като човешката душа - дълбоко, бурно, необятно." Именно. Точно като една търсеща човешка душа с нейните приливи и отливи. Невероятно произведение. Поне за мен. Поздрави
Предложения
: ??:??