Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”.  Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Проблемът възникна поради обстоятелството, че Колю Нихтянов (съгласно медицинските експертизи) е умирал няколко пъти, дори го бяхме задраскали от списъците, и „възкръсваше” малко преди погребението, та сега хората решиха да изчакат, да не би да му е станало навик. Казват, че бил още топъл (вече четвърти ден) и смърдял на бъчва, което си е нормално, предвид факта, че човекът нямаше спомен нявгаш да е бил трезвен. Възможно е да се е мумифицирал приживе (дори никак не би било чудно), но в споровете между доктора и попа бях само арбитър и не вземах ничия страна, поради липса на компетентност; и наистина те предпочитат гроздова, пък аз обикновен мавруд с бабекова луканка.

Междувременно поп Дончо, по силата на своите приоритети, твърдеше, че е умрял, а доктор Крушев, че не е съвсем жив (разликата е в нюанса), но иначе ракията е от ланската реколта и е важно да не се предозира.

Какво друго ли? Ами нищо особено и това е самото ежедневие. Понякога записвам туй-онуй в тефтера, заради самата статистика; не че е толкова важно, но хората измислиха цели институти за целта и сега трябва да им създаваме работа: дядо Желю – Кравая, паднал от магарето и си счупил крака, ходи с патерици, та се отбих да го видя. „Ти го остави сега тоя крак; майната му, няма да играя футбол, ами си загубих единия цървул!” – ядосва се той.

 Баба Корда не успяла навреме да се разопакова и се изпуснала; разправят бабичките, че забравила да се подмени, ходи из село и смърди на урина. Циганката Алтъна родила ново бебе – албиносче и иска да го кръщава на мое име, та да давам бакшиш. Разбира се, умря и баба Рамочка; тя отдавна се канеше да го прави и накрая Господ се смили. Добре, че пукна най-после дъртата вещица; бяха пропищели от нея другите бабички, заради магиите, дето им правела, та им измирали старците баш срещу Еньов ден и баш по икиндия. Лошото е, че живееше сама, както повечето хорица в това умиращо село и никой не разбрал кога се е случило. Усетили чак когато се понесла смрад и решили да разбият вратата. На всичко отгоре, като отворили стаичката, отвътре изскочила една черна котка и с яростен съсък се втурнала към плевника; иди после разправяй, че няма из село вампири. Единствен Толата се зае сериозно с проблема и изтрепа на бърза ръка всички черни котки, за да спаси селото от вампирската напаст. Толата е един от множеството местни имбецили, който остана жив след поредната грипна епидемия и заместваше временно Тошката Нисторов на каменните кариери. Това се случи, след като последният замръзна на работното си място баш срещу Коледа, защото някаква самодива му пеела по пълнолуние.

Дали е същата самодива или друга, нямам представа, но когато наредих на горския да дежури вечер край Пилювите дупки, той се върна ядосан и се оплака, че му изчезнал портфейла с рестото от последния запой. Сега се питам каква ще да е тая самодива, дето полага такива грижи за нашенци, та чак е предприела кампания в полза на трезвеността. Аз самият не мисля, че това е правилен подход, предвид обстоятелството, че нашенци по традиция сами си приготвят ичкията – още от време „оно” – навярно, когато самият хан Крум им забранил да го правят. Дори съм на мнение, че точно неговите безумни закони са предизвикали масовото пиянство сред народа, което продължава и до днес. И откривам скоба с твърдението, че за да добие някакъв бизнес сериозен размах, просто трябва да се въведе закон срещу него. Според тази теория, забраната на конкретна дейност (било то дори дресировка на хлебарки), се оказва най-добрата ù реклама, доколкото инициативите на държавата струват нещо в очите на хората.

Наскоро след това портмонето на горския беше намерено от едно цигане – захвърлено край Пилювите дупки и естествено, съвсем лишено от съдържание. Докато се чудех какви мерки да предприема срещу гастролиращите самодиви, циганката Изаура пак наду корема, а след нея – всички останали циганки. Добрата новина е, че напоследък се раждат предимно руси циганета, а то значи, че интеграцията по нашенско е добила стабилен размах.

Сега няма да изреждам имената на всички заслужили радетели в тази област, но не мога да подмина Кирето фурнаджията – бог да го прости, Сергито – говедаря, бай Вътю – овчаря, Васко – кръчмаря, Славето Бановски, даскал Дечо, поп Дончо и други, и други... Благодарение на знайни и незнайни патриоти при нас интеграцията е факт и дори можем да помогнем на държавата, предоставяйки ù нужните специалисти в този важен сектор. Имаме предвид реализацията на хуманитарен проект в Столипиново, Факултето, Шекермаала и други центрове на културата, където държавата е закъсала за специализирани кадри и пълни каца без дъно.

От друга страна инициативите на Толата не хванаха дикиш, защото дъртата вещица се вампиряса и една вечер го погнала по кърищата, когато тръгнал пеша към Чирпан бунар да трепе някаква видра. Трябва да е била същата видра, дето някога Тошката Нисторов гонеше по чукарата и беше все потен, заради една магия, дето дори баба Ставруда не можа да развали.

Само че Толата не знае как се ловят видри, нито пък е влизал в парламента, така че и от вампири не разбира, защото хукнал да бяга, а бабата – по него; не успял да се спре дори в село и го подминал, та на другия ден го намерили чак в Автойово – трепери в едни драки, съвсем онемял от страх и нахлупил шапка – идиотка.

В същото време Мутата цъфна в общината да се жалва, че му откраднали коня и искаше обезщетение, защото държавата била длъжна да знае къде е неговият кон. Само че аз имам особени подозрения и подразбрах, че предния ден Мутата е бил на хайванпазара в Балтъджии, после се отбил в някакъв местен бардак и забравил да се прибере в къщи. Хич не мога да имам представа как се краде нещо от циганин, най-малко пък кон, но той настояваше, че съм длъжен да зная. Работата се размириса съвсем, когато се обадих на полицията в Раковски и от там съобщиха, че предния ден бил разфасован някакъв кон; цялата местна орда пиела бира с мезета и праскала кючеци среднощ под ритъма на „Доко, Доко, пак остана без пари...”

След всички премеждия стигнах до извода, че поп Дончо, като духовно лице, ще трябва да си влезе в ролята и да поведе народа срещу пришълците – било то самодиви, вампири, таласъми и всякакви изчадия адови. Няма все аз да опъвам каиша за живите и за умрелите; да не говорим за гости от отвъдното, дето хич не са по моята част.

За съжаление, открих поп Дончо пиян като талпа посред бял ден – лежи по гръб в черквата пред амвона, хърка като дъскорезница и две бабички му пеят: „Стани ми, стани, що ми сладко спиш?” Да си призная и на мен ми се прииска да полегна до него, но бях ядосан за нещо, а освен това не обичам да ми пеят бабички. Имам усещането, че по-скоро ме оревават, макар че не ми се е случвало още. Но попът не миряса с тая пиячка; добре че попадията е болна – иначе щеше да яде гьостерицата.

Ами явно няма какво повече да правя тук; набутах му в ръцете една дебела свещ, хвърлих отгоре му няколко китки, като на мъртвец, допих му ракията и си тръгнах под блеещия поглед на двете бабички. Ще го търся после в кръчмата.

Та така. Да кажем, че въпросът стои открит и съм прехвърлил техническото изпълнение на вещо лице. Сега да видим как ще я караме с тези самодиви.

-         Кой те подреди така, мари булка? – викам ù на онази разгонена кучка Изаура, която цъфна с надут корем в общината да проси помощи.

-         Ами то – мойто Сико, да го Господ убие! Дано пукне макар!

-         И как е станала тая работа – нали твоят Сико е от две години в затвора?

-         Той ми пише писма и после Иван горския ми ги чете, щото малко съм забравила азбуката.

-         Аха, аха – въздъхнах аз с разбиране – а имаш ли представа какво ще ти се случи, ако те набара жената на Иван горския?

-         Евъъъ...

Хеле успях да я прогоня и те ти – цъфна Кратунковския глъвок.

-         На Бановското баирче – казва – сигурно има злато. Нощес са минали иманяри с багер и са ровили.

-         И много ли са ровили?

-         Много. Чак вода е избила отдолу.

-         Е значи са намерили златото и си отишли. За нас остава само водата.

Да си призная – тази новина дори ме зарадва. Бановското баирче е най-сухото място на света – има само камънак, лалугери и гущери безчет. Толата виждал там и извънземни, ама аз малко се съмнявам. Всички опити да се изкара вода на това проклето място досега са били безуспешни. Така че тези идиоти, без да искат са направили голям хаир на пастирите.

Въпреки това изпратих следващата вечер двама пазванти да обикалят наоколо; има там една тракийска гробница, да не разровят и нея.

Така, така, така – карам подред:

Ето я молбата на баба Карамфила да арестувам на Гошкин Генко прасето, че пробило през плета и нагризало тиквите. „Черви да го ядат дано! – гневеше се тя. – Дано му приседнат моите тикви!”

А това е жалбата на баба Пънделка, че дядо Маню иска да я открадне, та да пратим пазванти да я пазят. „Идва нощес край портите на бял кон – един такъв красив, напет и ми намига; иска да му пристана пущината” – твърди тя.

Бедата е, че дядо Маню умря преди повече от двадесет години, та мисията ми е малко затруднена.

Следва протеста на Доката, че последното земетресение в Япония му съборило кочината, пък държавата нехае. „Ще пиша за това в Страсбург” – заканва се той.

Ето и един идеен проект на местния технически гений – Чакъра – за нов модел перпетум мобиле с крачно стартиране. Няма как – обещах да информирам за това президента и Би Ти Ви.

На Колю гърбата кучката му се окучила шестнадесет кюпека; човекът претендира за рекорд на Гинес и обявява търг с наддаване.

Още по-лани двама местни цигани – Сико и Салю се напили в кръчмата, после се сбили, извадили ножове и започнали да се колят. Та Сико заклал Салю и се прибрал вкъщи – ни лук ял, ни лук мирисал. Сега човекът е възмутен, че го събудили посреднощ и го арестували, заради един нищо и никакъв циганин. Иска да стане член на "Атака".

А ето и нещо интересно: „Масажи, сауни, рехабилитация. От Изаура”. Местната сексприма се кани да открие фирма – съвсем законна – за осъществяване на редица хуманитарни дейности на минимална цена. За целта е мобилизирала най-засуканите циганета от маалата, които подкрепили инициативата с ентусиазъм. Сега канят кмета да пререже лентата и да ползва пръв услугите на заведението. Ето че се оказах важна движеща сила в това благородно мероприятие.

Измъкнах се съвсем мегарски, като обясних, че засега в България специалист по рязане на ленти е Бойко Борисов и никой друг няма право. Добре е да поканят него.

-      А може ли и Ахмед Доган?

-      Може и Ахмед Доган; няма проблеми.

Какво още? Ами има ги всякакви. Хората недоволстват от разни несправедливости.

На дядо Пръдлю му се вкиснало виното; човекът лежи край бъчвата и плаче. На баба Кера умряло магарето; изяло полиетилена от оранжерията за разсад. На Златан Боев му се спукал тъпана; търси вампирска кожа за нов. На Митата му се разгонила кучката и не може да намери подходящ партньор. Проблеми, проблеми, проблеми...

И още проблеми. На Бобчова поляна се появили самодивски кръгове. На Севрюк могила – самодивски кръгове. По ливадите на Текен дере – същата работа.

Говорят, че край горчивото изворче някаква самодива изнасилила овчарчето Маринчо; момчето като пикае – плаче. Явно става въпрос за цяло нашествие от пришълци и трябва да бъдат озаптени. Няма кой друг, освен поп Дончо да си влезе в ролята и да поведе народа. Най-после го хванахме натясно и той изнесе проповед по въпроса (в кръчмата; не в черквата).

И съгласно приетия план, сутринта рано на Еньовден мамуьовските въоръжени сили се вдигнаха на поход. Съвсем естествено командването бе възложено на „генерал” Шанко – черен като кюнец мангал без грам мозък, но се гиздеше с униформа, останала още от Татово време. След като строи „армията”, генералът изпъчи гърди и „ревна гороломно”*:

-         Мамицата им циганска, ще ги изтрепя!...

След което поведе колоната към общинския рибарник.

Разбира се, армията е все отбор юнаци – предимно от ловната дружинка: Митата, Матана, Гошкин Генко, Колю гърбата, Ангел щърбата, Толата, Таира, Яшара, Юсуфа, попа, даскала, малкия тъпан, чорето, форето, дядо Тоню и т.н. Обозът се състоеше от магарето на Митата, което преплиташе крака под тежестта на едно буре и един чувал с неизвестно съдържание, ама се сещам какво може да има в него. После ми докладваха, че към тях незабавно се присъединили доброволци или по-скоро доброволки от местния феминистки клуб – естествено на Изаура фаворитките – и то е ясно какво ще се случи впоследствие.

Целият ден премина в очакване (добрите вести идват бавно) и чак вечерта се получиха първите сигнали за съкрушителната победа. Най-напред в северозападна посока над притихналите поляни край азмака се появиха фойерверки, после залумкаха тъпани и долетя писък на циганско маане.

Победата си е победа, но на мен все ми се чини, че и нещо друго се е случило. Опитах се сутринта да хвана Изаура в крачка:

-         Защо – викам – ма булка, на онова малкото от твоята група така му се е надул коремът; да не би да е болно?

(Това същото цигане – я има, я няма тринадесет-четиринадесет години, но вече са го надули като гайда и скоро ще ражда). Само дето бащата е неизвестен. Най-вероятно са група бащи – предимно юнаци от армията на генерал Шанко. Но Изаура шикалкави и се мъчи да се изплъзне:

-         Ооо – няма му нищо на момичето – категорична е тя. – Сигурно е плюскала повече боб малката мискинка.

-         Аха, аха – досетих се аз, – пустият му боб какви майтапи си прави с малките момичета!

И тук ударих на камък. Докъде я докарахме ли? Ами по текезесарско време отсякоха кривата круша (най-точен ориентир) и сега нямам представа докъде сме я докарали. Тук каквато и посока да хванеш, все стигаш до кръчмата. В този смисъл текстът вече може да се оформи по следния начин: „Докарахме я до кръчмата (вместо крушата).” И май няма накъде повече. Та натам съм се запътил, значи.

По ново време не е нужно да бягаш от жената, за да отидеш в кръчмата, защото и там, както и навсякъде (с изключение гробищата), жените са повече. Значи ще тръгна бавно; ние за никъде не бързаме. Искам да пийна едночко и да послушам как онези идиоти от ловната дружинка се надлъгват.

*                                                    Изцепка от Иван Вазов