ИМПРЕСИЯ
Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира "Св. Врачове", скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа те кара да затаиш дъх и да се преклониш пред нейните дадености.
Тишина и спокойствие цари наоколо. Погледа ти привлича името на манастира "Св. Врачове – Козма и Дамян".
Историята е дълга. Стенописите в старата църква са пожълтели и все още разбираш, че са претърпели много изменения, но съхранили спомена за ония времена, когато манастирът е бил духовно средище, по-голямо от Бачковския манастир. През Средновековието в него са работили много будители, за да просветят духа на българина.
Природата е дарила това райско кътче със силно положителна енергия. Навярно и двамата врачове Козма и Дамян са оставили част от себе си и своята лечебна енергия. Наричали ги безсребреници. А какво значи това, всеки се досеща. На какви ли не хора са лекували болежките. На психично болни ли не са помагали. А те са идвали с надеждата и вярата при тях. Може би и водата в аязмото им е помагала.
Възхищавам се на Козма и Дамян, а и на чудесата, които са правели.
Преди години стъпих за първи път на това място. Като че ли някаква сила ме накара да отида там. Зарекох се, че с нещо ще помогна за възстановяването на пътя, аязмото и манастирските стаи. Двете къпални да бъдат облечени с плочки, за да може човек спокойно да влезе и да облее тялото си с лековита вода, с която двамата врачове са лекували болните.
Преди няколко дни останах изненадана, когато излязох от Куклен и продължих към манастира. Моята мисъл явно беше толкова силна и желанието ми толкоз голямо, че пътят като че ли сам беше се асфалтирал.
Кой е този, който накара Европейския съюз да обърне внимание на тази малка съкровищница? Мога да съм само благодарна на този човек.
Стаите са възстановени и може спокойно да се отдъхне в тях. Остана само аязмото да се възстанови, за да може всеки, който пожелае, да си отдъхне и да поеме част от положителната енергия, но преди това да се замисли с какво може да помогне, за да стане част от него.
Едно сливане на дух и материя. Едно място, където ефирният танц на вятъра подема шепота на дърветата, цветята и тревата на поляната, която е разстлала дрехата си, и със своята магия упоява дъха ти. Приканва те да седнеш за миг, за да се насладиш на тишината и спокойствието.
© Мария Герасова Все права защищены