Румяна почистваше кухнята, когато вратата се отвори и седемгодишният Васил влезе.
-Мамо! -каза той. - сега е осем часа, след колко ще дойдат баба и дядо?
-Още малко, Васко, не припирай! -отговори майката и прибра препарата за почистване в шкафа. -Върви и виж дали татко ти е станал и му кажи да побърза.
Васил отиде до спалнята и след няколко минутки се върна, хванал баща си за ръка и каза:
-Ето го и тате!
Румяна, съпругът й Михаил и сина им живееха в малък апартамент в центъра на града. Жената работеше в детска градина, а мъжът във фирма. Имаха един почивен ден през седмицата. Ежедневието им бе забързано и не усещаха, кога се изнизваха дните.
Беше неделя, топъл ноемврийски ден. Красивата есен обагряше листата с цветове, за които не стигаха думите, с които да се опишат. Сутрините и вечерите бяха хладни, но през деня, слънцето щедро раздаваше от своята топлина, може би усетило студа между хората. Румяна приготви закуската, сервира я на масата и тримата седнаха на столовете. Хранеха се тих ...