16 сент. 2014 г., 10:52

Манифестацията 

  Проза
596 0 2
2 мин за четене

МАНИФЕСТАЦИЯТА

 

 

Посвещавам на всички настоящи и бивши ученици.

 

            Вий може и да сте забравили, но аз още помня трепета преди манифестациите. Те бяха най-голямото предизвикателство за нас, учениците от горните класове, защото свирехме в училищната духова музика.

            То, малко е пресилено да я наречеш духова, щото там флейти, кларнети, тромпети, флигорни, тромбони и туби нямаше, но се надуваха фанфари и затова си беше духова.

            Аз свирих на тъпана, а Митьо Семето на малкото барабанче, с което се изчерпваше ударната секция  на училищния ни оркестър.

            Нашата духова музика имаше двама диригенти: музикалната даскалица Ица, която даваше тон с устна хармоника и Кирев – по физическо, който с една дълга пръчка поддържаше строя и ритмичността на стъпката на оркестрантите.

            Нея година, на 23-ти имахме трудово, но даскалите се бяха скатали на почерпка при дружинната и със Семето отскочихме до плажа за едно бързо изплацикване. Кога с още мокри глави наближихме училищния двор, бре-е-е, цялата музика строена на плаца.

            Бързо разбрахме, че ще има извънредна репетиция, но преди това го усетихме по задните си части, които Кирев дълго налага наместо липсващата част от ударната секция.

            Целият следобед със Семето умувахме как да си отмъстим за резила, а и за боя, и го измислихме, щото вече бяхме учили за условните рефлекси.

            На 24-ти, строени зад байряка и табелата на училището, следвани от даскалската кохорта, първолаците и целия строй, поведохме колоната. Първо фанфарите започваха, триели, триели, тинтирири-тири-ти-ти-ти, след това аз на тъпана с бухалката, там-там-там и от там нататък: „Върви-и-и, народе възродени....”. И така-така, три пъти, докато наближихме трибуната.

            Даскалица Ица пак даде тон с хармониката, Кирев стегна редиците с пръчката, думнах аз три пъти по тъпана, но наместо да продължа да го думкам по веднъж на всяка трета крачка, извадих половин лимон и го задъвках. Другата половина най-отпред дъвчеше Семето.

Останали без ритъм, фанфаристите объркаха стъпката, потърсиха ни с поглед, видяха лимоните и от фанфарите запръска ситен дъждец, съпроводен с дрезгавия им и разстроен писък.

            Е-ех, хубаво си беше с манифестациите, а сега, де ги? Ще ида сега при Семето на кафенето да си ги припомним, ама и един лимон ще взема – за джина.

 

 

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??