Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там  нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...

Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените щори.

Загубихме представа за времето, имаше ли значение кой ден сме, тънехме в нежност и ласки.

           Близостта ми с Мария сякаш изпари волята ми за борбеност. Отпуснах се, както обичайно се казва, като чувал с картофи, изпари се амбицията ми за маратонец, за победител, беше ми добре с нея, да чувствам тялото ѝ до мен.

Тя забеляза промяната.

- Какво ти е, да не си болен, отнесен ми се виждаш. По-вече мислиш за удоволствия, отколкото за борба, за осъществяване на мечтите си.

Не обръщах внимание на думите ѝ, беше ни приятно, забавно един с друг.

И един ден всичко се промени. Беше застанала в някаква заплашителна поза пред мен

- Слушай, михлюзен такъв - започна гневно Мария - Най-лесно е да предадеш мечтите си, висш се  на какво си заприличал, отпуснал си се като пекан праз. Не те помня такъв, а и не те искам такъв...

Ако ти вредя, благородно се оттеглям, но мисля че ти сам си си виновен, да се отказваш, да нямаш воля за борба, за победа. Вземай се в ръце, или аз ще те взема. Не ми се усмихвай подкупващо, знам какво правя. Я се събличай, не е за това дето си мислиш, а да се видиш,... гледай се, къде са ти мускулите, атрофирали от бездействие, къде ти е духът, атрофирал и той,... да се предадеш така изведнъж. Имаш два дни да си направиш тренировъчна програма, ще я разгледаме и започваме.

Виж се само, а едно време ме беше страх от тебе, такова яко момче, ако ме сграбчи ще ме счупи на две и не ми се оправдавай с нищо.

Имаше право, бях се отпуснал. Но тя беше около мен постоянно, работата ми носеше удоволствие и пари, какво друго да искам.

Направих нещо като график, по дни, обиколки тук, километри там и вяло и го подадох

- Искаш да минеш метър нали, а къде си писал за секс,... бягаш, бягаш, а къде ти е времето за което бягаш, или да се брои, че сме бягали.

Стоях като наказан ученик, само трябваше орехови черупки под коленете ми.

Тя взе ''програмата'' ми и през два дни пописа '' и здрав секс '', а след бяганията ''километри и време '' и ми върна листа

- До есента имаш време да влезеш в крак, започваме от събота - решително каза тя - Имаш време да размислиш, а тази вечер съм взела кухненският нож под възглавницата.

Окопитих се, тя имаше право.

Започнах, дни, километри, време. Съботен ден контролно, тя с хронометър в ръка засичаше времето ми за всяка обиколка на парка, записваше в дневник резултата. Придружаваше ме на велосипед на по-големите дистанции, подаваше ми шишенце с вода. Гледай ти, какъв голям дух имало това момиче. И отново се кефеше седнала по турски  върху мен, когато правя лицеви опори и да брои колко са

- Ох, обърках броенето, давай отново. Едно, две...-  и се смееше искрено на шегата си

Унесени в тренировките, не разбрахме как дойде есента.

- Сайтът за регистрация вече работи - информира ме тя - Можеш да се регистрираш за участие. Смятам, че тактиката ти на бягане е правилна, прегледах няколко състезания в Ютюб, точно така правят големите състезатели, отскубват се сами напред. А ти защо не пиеш по-вече вода, написал си след колко километри по седем глътки вода.

          Вечерта преди старта, Мария беше повече въодушевена, сякаш тя ще участва

- Далеч от мен маратонецо, спазвай два-три метра дистанция, не ми се върти наоколо, наградата ти ще е после - смееше се тя - Ще те чакам на финала като победител.

Село или град  Маратона, посрещаше  участниците в поредното есенно маратонско бягане.

Стартът украсен със знамена, подиума за стартера със зелен плат, бялата линия сякаш светеше.

Професионалните бегачи-мъже първи, после жените бегачки. Гледах ги отново и им се възхищавах. Ако не за  друго, бяха уверени в себе си, отново усмивки и махания с ръце към зрителите преди да се наредят зад стартовата линия, а там заставаха сериозни и съсредоточени, и след стартовият изстрел се понасяха по трасето 42 километра 195 метра.

           Построиха първият блок любители маратонци.

Не се оглеждах в страни, кой беше до мен или зад мен.

Имах тактиката, имах Мария да ме чака на Мраморния Атински стадион.

Прозвуча стартовият изстрел.

Лесно е да имаш тактика, по-трудно е изпълнението ѝ.

Групичката, в която бях и аз, видимо се откъсвахме от основната група

Пункт за вода...

Мираж... пред мен десетина състезателя.

Герака, вода,... задминах три или четири състезателя.

Булевард Месогеон,... мостът на Катехаки, ония пред мен сякаш увеличиха темпото.

Изложих се, Мария ще се разочарова

Три километра 195 метра светеше на таблото. Тактично напуснах следването на синята линия, няколко състезатели бягаха точно по нея и ми пречеха. С  по-широки крачки ги задминах.

Пред мен още двама, полупрофесионалисти са и вероятно съотборници, бягат плътно един зад друг.

Разпуснах крачката да ги догоня и вместя между тях, усетили намерението ми те увеличиха темпото

Дървеният подиум към стадиона, шум, възгласи,... остават още 195 метра, финален спринт.

Двамата пред мен не се предават, продължават бягането си плътно един зад друг. Огледах се, зад мен никой, напрегнах последни сили...

Трети в поредния есенен Атински маратон за любители. Безспорен успех за мен.

Едва си поемах дъх, да падна ли на тревата или на пистата, е  ако съм артист да, но не съм.

Направих няколко дълбоки вдишвания и издишвания, поздравихме се с другите двама любители маратонци за успеха.

Организаторите ни връчиха удостоверенията и медалите за класация като аматьори .

Огледах се за Мария, къде в пъстрата тълпа ще я открия

Бам, бам, бам, три юмручета в диафрагмата ми

- Честито шампионе, вярвах в теб, ти успя

Подскочи и увисна на врата ми

- Дръж мее, искам да те нацелувам за успеха

         Изненадите й не спираха.

Вече в къщи изчезна за 10-15 минути и ми поднесе венче от преплетели маслинови клонки, сложи го на главата ми като корона.

- А сега, моят шампион да се види на видео и на снимки.

И пусна видеото. Тя намерила познати любители фотографи, посочила стартовият ми номер и дала задачата да се снима по трасето и на стадиона

- Ааа, виж това тук,... тази дето те целува съм аз - весело се смееше Мария

Сложих отличията на стената, снимах ги и изпратих на вуйчо с кратък текст

'' Аз успях, трети съм на тазгодишният есенен Атински маратон за аматьори. Благодаря вуйчо, благодаря Жил, благодаря Мария, че повярвахте в мен ''

Дийп Пърпъл пееха по уредбата баладата си '' Любовта побеждава всичко ''

             А след две седмици с Мария летяхме за Бордо на гости при Жил,вуйчо и близнаците им.

..................................край...........

благодаря Мария ''