Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените щори.
Загубихме представа за времето, имаше ли значение кой ден сме, тънехме в нежност и ласки.
Близостта ми с Мария сякаш изпари волята ми за борбеност. Отпуснах се, както обичайно се казва, като чувал с картофи, изпари се амбицията ми за маратонец, за победител, беше ми добре с нея, да чувствам тялото ѝ до мен.
Тя забеляза промяната.
- Какво ти е, да не си болен, отнесен ми се виждаш. По-вече мислиш за удоволствия, отколкото за борба, за осъществяване на мечтите си.
Не обръщах внимание на думите ѝ, беше ни приятно, забавно един с друг.
И един ден всичко се промени. Беше застанала в някаква заплашителна поза пред мен
- Слушай, михлюзен такъв - започна гневно Мария - Най-лесно е да предадеш ме ...