Все още пътуваха към столицата. Емилия караше спокойно, не беше бясна или ядосана. Живее с болната си сестра и майка си, която се грижи за нея. Мария не осъзнаваше какво се случва: болницата, срещата с Емилия!
- Как се казваш?
- Мария....., а имах предвид Мариян. Петя ми е сестра
- така ли! И аз имах сестра, но тя почина
- от какво?.... извинявай, не исках да те питам за сестра ти.
- Няма нищо, всичко е наред. Бяхме много малки, отидохме до едно езеро в гората и решихме, че трябва направим някоя лудория, сестра ми предложи да скочим в езерото, но аз отказах и тя реши сама да скача, беше се качила на едни скали, бяха много хлъзгави. И тя скочи просто скочи, но не се появи на повърхността на езерото, виках я и тогава Катя се появи зад мен и ме бутна в езерото, цялата се намокрих. Потопих се в езерото и постоях под водата пет - десет минути и излязох на повърхността, огледах се за сестра ми, виках я, но тя така и не се появи. Преплувах езерото, но не я открих.
- А къде я намери?
-...... - ...