Маската
Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа мрачната ми физиономия и поне един ден иска да ме види усмихнат и щастлив.
Изведнъж зад мен някой се развика:
- Господине, моля ви спрете за малко имам нещо за вас!
Обърнах се. Пред мен стоеше едно гологлаво човече с мустачки тип "Хитлер"
- Елате, елате в магазина.
Тръгнах след него и влязох в едно малко помещение, което миришеше на дезинфектант. По множеството рафтове имаше банки с мътна течност и нещо, което слабо проблясваше.
- Видях, че много сте тъжен и искам да ви предложа една иновация.
Почти се бях запътил към вратата.
- Не искам нищо да купувам. Така си ми е добре.
- Разберете, че това което ви предлагам, ще промени живота ви. Това е най-нова технология.
- И как ще промени живота ми?
- Това е маска, с която ще изглеждате винаги щастлив и усмихнат. Всеки ще иска да бъде с вас и да поеме от вашата жизненост.
Замислих се спомняйки си последния скандал, спомняйки си, как всички страняха от мен и винаги бях аутсайдерът в компанията.
- Добре, дайте да я видя тая маска.
Търговецът свали от единия рафт буркан с Нещото вътре. Бръкна и извади пихтиестата маса.
- Това го допирате до лицето си и то само се прилепя към него, като влиза в контакт с мускулите и нервните окончания. После само изгражда вашата визия на щастлив човек.
- А, ако реша да го сваля, ще мога ли?
- Разбира се зад ушите имате два малки бутона и като ги натиснете едновременно, маската сама пада.
- Някакви странични ефекти има ли?
- Почти никакви освен слаба болезненост при поставяне и сваляне, а също и когато сте тъжен.
- А, цена?
Каза ми една космична сума, изсмях се и тръгнах да излизам.
- Добре, Добре... Свалям на половина.
- Не става!
- Хубаво на половина от половината.
Съгласих се.
- Искам обаче да я пробвам.
- Това ще стане, като платите.
И мустачките на тарикатестия търгаш, щръкнаха от усмивката му.
Платих...
Доближих пихтията и тя се разстла.
Ужас!!! Имах усещането, че хиляди огнени мравки ме хапеха. После болката леко отзвуча.
- И на това му викате малка болка?!
- Ами, Господине причината е във вас. Прекалено сте тъжен, но идете до огледалото и се вижте.
Отидох... Бях аз, но не аз. Гледаше ме мое подобие с широка усмивка и грейнали очи. Нямаше ги двете бръчки между веждите, като и тези около устата.
- Вече е ваша! Ще ви донесе много успехи, а да ето ви и бурканчето, за да я прибирате, когато я свалите.
Благодарих му и излязох на улицата.
Ефектът беше поразителен, две момичета минаха край мен и ми се усмихнаха, а после започнаха да си шушукат. И така през целия път до службата.
Още.щом.влязох охраната се провикна:
- Ей, на това му викам щастие. Дай и на мен.
Усмихнах му се и продължих.
Денят беше.чудесен, дори една от администраторките дълго време притиска гърдите си към гърба ми, за да ми покаже, как да попълня един формуляр.
Вечерта отидох при любимата и беше незабравима нощ.
Като се прибрах, обаче започнаха болките, защото се замислих, че чувствата на всички не са за мен, а за маската. Въпреки болката не я свалих и така наистина започна нов живот за мен. Бях центърът на всяко събитие, всички искаха да съм с тях...
И времето течеше, но днес свалих маската. Исках да видя истинското си аз.
И го видях. Една окаяна физиономия с червени белези от маската по лицето и... Болката! Страшната болка.
Отново я сложих, но дните минаваха и ставаше все по- непоносимо да я нося.
Един ден отидох на брега на реката. Паднах на колене в пясъка и извиках:
- Господи, искам да съм аз! Искам да бъда това, което съм! Искам да съм щастлив!!!
Маската изведнъж се свлече и падна на земята.
Не ме болеше вече нищо.
Погледнах към небето и се усмихнах.
Бях щастлив.
После станах и отидох да се видя в една локва. От там ме гледаше едно малко момче с рошава глава и се усмихваше.
Край
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да, вече съм сигурна....
-
Иржи, може би ти е познат.
ЕйКей, винаги ми е приятно, човек с интелект да коментира под мое произведение. -
Не съм те чела до сега, но стилът ти ми изглежда някак познат, сякаш те познавам...Та маската, казваш може да преобрази човек! Аз не мисля така. Тя става за карнавал, за предпазна цел, но е бездушна, статична, не говори освен в една, закована поза....А красотата идва отвътре и без физическа такава. Един мръщав мърморко, заядлив не може да бъде красив! Веднъж се влюбих в един пъпчасал младеж, но свиреше на акордеон и пееше и според мен беше най- красивия..Има красиви жени, но студени, скучни и неприятни...Значи красотата на човека идва отвътре, от душата, от позитивното мислене и най- вече от здравето! Радва се и на най- дребните неща, това го прави щастлив и е видимо за околните. И е собственото си "Аз"! Мисля, че частично нарисувах мен си!
-
За съжаление писах разказа набързо и е малко нескопосан, но смятам, че повечето хора носят маски, защото са прекалено замислени за живота, прекалено много искат да осъзнаят смисъла, да са живи и щастливи, а смисълът е много прост и децата го осъзнават най-добре - " Не търси смисъл, а усети щастието", затова истински вярващите хора, като деца на Бог са разбрали тази истина, затова са винаги щастливи.
-
Това ми хареса много.
-
Замислящ разказ. Човек трябва да е в състояние да промени съдбата си ако се чувства нещастен. Наистина тежкият вътрешен багаж понякога пречи да се излезе от клопката, но трябва да действа като барон Мюнхаузен и сам да се извади от блатото.
-
Много съм мислила върху това, защо повечето хора постоянно се чувстват нещастни, а има други, макар и много малко, които никога не съм ги виждала унили, оплакващи се, недоволни. Важно е всеки да намери отговора на това. Този разказ дава някакъв отговор, но ценното в него е, че повдига този въпрос. Добре замислена история.
-
Хубаво! Много хубаво замислено и написано.
-
Много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
