Маската
Боли... Наистина много боли!!! И като я свалям и като я слагам.
Гледам я пред мен на тоалетката. Една пихтиеста топка с проблясващи в нея оптични влакна.
Спомних си, как я купих.
Вървях окаян по улицата, защото отново ми се накара, единствената жена, която обичах. Каза ми, че и е омръзнало да гледа мрачната ми физиономия и поне един ден иска да ме види усмихнат и щастлив.
Изведнъж зад мен някой се развика:
- Господине, моля ви спрете за малко имам нещо за вас!
Обърнах се. Пред мен стоеше едно гологлаво човече с мустачки тип "Хитлер"
- Елате, елате в магазина.
Тръгнах след него и влязох в едно малко помещение, което миришеше на дезинфектант. По множеството рафтове имаше банки с мътна течност и нещо, което слабо проблясваше.
- Видях, че много сте тъжен и искам да ви предложа една иновация.
Почти се бях запътил към вратата.
- Не искам нищо да купувам. Така си ми е добре.
- Разберете, че това което ви предлагам, ще промени живота ви. Това е най-нова технология.
- И как ще промени живота ми?
- Това е маска, с която ще изглеждате винаги щастлив и усмихнат. Всеки ще иска да бъде с вас и да поеме от вашата жизненост.
Замислих се спомняйки си последния скандал, спомняйки си, как всички страняха от мен и винаги бях аутсайдерът в компанията.
- Добре, дайте да я видя тая маска.
Търговецът свали от единия рафт буркан с Нещото вътре. Бръкна и извади пихтиестата маса.
- Това го допирате до лицето си и то само се прилепя към него, като влиза в контакт с мускулите и нервните окончания. После само изгражда вашата визия на щастлив човек.
- А, ако реша да го сваля, ще мога ли?
- Разбира се зад ушите имате два малки бутона и като ги натиснете едновременно, маската сама пада.
- Някакви странични ефекти има ли?
- Почти никакви освен слаба болезненост при поставяне и сваляне, а също и когато сте тъжен.
- А, цена?
Каза ми една космична сума, изсмях се и тръгнах да излизам.
- Добре, Добре... Свалям на половина.
- Не става!
- Хубаво на половина от половината.
Съгласих се.
- Искам обаче да я пробвам.
- Това ще стане, като платите.
И мустачките на тарикатестия търгаш, щръкнаха от усмивката му.
Платих...
Доближих пихтията и тя се разстла.
Ужас!!! Имах усещането, че хиляди огнени мравки ме хапеха. После болката леко отзвуча.
- И на това му викате малка болка?!
- Ами, Господине причината е във вас. Прекалено сте тъжен, но идете до огледалото и се вижте.
Отидох... Бях аз, но не аз. Гледаше ме мое подобие с широка усмивка и грейнали очи. Нямаше ги двете бръчки между веждите, като и тези около устата.
- Вече е ваша! Ще ви донесе много успехи, а да ето ви и бурканчето, за да я прибирате, когато я свалите.
Благодарих му и излязох на улицата.
Ефектът беше поразителен, две момичета минаха край мен и ми се усмихнаха, а после започнаха да си шушукат. И така през целия път до службата.
Още.щом.влязох охраната се провикна:
- Ей, на това му викам щастие. Дай и на мен.
Усмихнах му се и продължих.
Денят беше.чудесен, дори една от администраторките дълго време притиска гърдите си към гърба ми, за да ми покаже, как да попълня един формуляр.
Вечерта отидох при любимата и беше незабравима нощ.
Като се прибрах, обаче започнаха болките, защото се замислих, че чувствата на всички не са за мен, а за маската. Въпреки болката не я свалих и така наистина започна нов живот за мен. Бях центърът на всяко събитие, всички искаха да съм с тях...
И времето течеше, но днес свалих маската. Исках да видя истинското си аз.
И го видях. Една окаяна физиономия с червени белези от маската по лицето и... Болката! Страшната болка.
Отново я сложих, но дните минаваха и ставаше все по- непоносимо да я нося.
Един ден отидох на брега на реката. Паднах на колене в пясъка и извиках:
- Господи, искам да съм аз! Искам да бъда това, което съм! Искам да съм щастлив!!!
Маската изведнъж се свлече и падна на земята.
Не ме болеше вече нищо.
Погледнах към небето и се усмихнах.
Бях щастлив.
После станах и отидох да се видя в една локва. От там ме гледаше едно малко момче с рошава глава и се усмихваше.
Край
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гедеон Todos los derechos reservados
