Материалът

                                        МАТЕРИАЛЪТ

   Работя на свободна практика като фотограф към вестник. Един от редакторите ми се обади да съм вземел „материала” за вестника от новата АГ болница. Той бил за инвитро - забременяването.

   Намерих бързо болницата която беше на край града. Три етажната сграда беше полегнала върху зелена морава. По равно подстриганата трева, само няколко глухарчета с жълтите си глави гледаха наперено. Явно тук цареше ред.

   На портала ме посрещна жена в униформа след като казах , че съм за „материала”. Тя  усмихнато  ми съобщи , че ме чакат с нетърпение.

   На входа на сградата бях поет от двама бодигардове. С тях се качих на асансьора, който ни отведе на третия етаж. Там ме вкараха в една душ кабина за обеззаразяване. Замириса ми на скъп парфюм. Докато си помислих за добрия ред в болницата, се свлякох на стола оставен там. Бодигардовете ме взеха под ръце и с омалелите  ми крака ме довлякоха до близкият кабинет.

   Поисках да кажа нещо, но от устата ми излязоха не разбираеми звуци. Влязоха две санитарки, които сръчно ме качиха на болнично легло и свалиха панталона заедно с бельото. Останах по интимност.

    Опитах се да кажа нещо, но изстинах от ужас! В ръцете на незнайно от къде  появилата се медицинска сестра, се переше голяма инжекция, чиято игла намери беззащитното ми тяло. След секунди кръвта ми за пулсира.

    Отпред гледах с възхищение настръхналата си интимност. Сестрата със завидна сръчност заработи над нея. Почиствах удоволствие.

    Струйката течност беше уловена и напъхана в епруветка. Задрямал съм, мъжки глас ме стресна :

-Ставай, честито вече си баща! - Опулено го загледах.  

-Какво правите бе хора, аз дойдох за „материала,” за вестника. Искам да ида при главния лекар да се оправя.

   Посрещна ме мъж с посребрени коси, като моите. Полу на сериозен тон започна да се извинява: „Грешка станала пациентката искала  да бъде заплодена от възрастен мъж  за да може поколението  което ще се роди да бъде много умно. За да бъде резултатна работата доброволците ги упояваме. Донора вече дойде, но ти свърши работата. Предвидихме ти, доста голям хонорар. Да не разчува.”

   Събрах си акъла в главата и си казах:”Станало, станало. Нали съм жив и здрав след този ужас. Станах и баща”...

   Досега като срещнех на годините на децата ми мъже и жени се заглеждах да позная в тях моята кръв. А сега ще гледам и малките деца за това...