Крехкото януарско слънце се опитваше да пробие през решетките на мръсния прозорец в стая номер 5 – „Общ салон” на „Централизирания приемник за граждани в нетрезво състояние”.
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на пациентите да отмарят след снощните запои.
- И като се възползва от моята наивност, той ме облада, без дори да си плати водката. Мръсникът му с мръсник такъв! Поиска първо една, после втора и след петата си направи устата за разни сексуални удоволствия. Вярно, че съм ходила с много и даже най-различни... Вярно, че те ми даваха по някой лев, дето ги обслужвам в любовен смисъл... Но никога не съм била проститутка и го правех винаги набързо... Аз си работя като най-обикновена сервитьорка. Ама – на! Тази вечер бях под стрес и напрежение, защото нямаше клиенти... А пък аз план гоня, разбирате ли? И за това склоних да му правя компания, докато си допие и за малко после... В крайна сметка – това си бяха допълнителни доходи, дори екстри... Кой в наше време би се отказал? Мислех си го за коректен, такъв един изглеждаше...
Гражданинът Камбурков от легло 1 на ред 2 (отсреща) промърмори философски:
- Ммм-да! Лошо е да има толкова почивни дни подред... Дезорганизиращо някак си! Няма как да не се напие човек... Поне веднъж! Че и повече може... Ако е дал Господ! А видно е, че Господ е дал доста, предвид как сме се събрали тук...
Изпод чаршафа на легло 3 от 2 ред се обади гражданинът Сливленски:
- Може, може... А после в Изтрезвителното нямало места и сега тук трябва да се бутаме смесени... Мъже, жени... Всякакви разни! А ето – за мен, нищо лошо не може да се каже, освен, че съм бил депутат...
Той упорито продължи да лежи под чаршафа, без да показва лицето си.
Камбурков се надигна на лакти, въпреки че главата го болеше адски:
- Депутат ли? Че за вас нали важат други закони, има друг свят... А виж ти, вие – при нас, простосмъртните от електората. Неудобно за вас някак си!
- Бивш депутат. Уважавам безкрайно чудовищния избор на нашия народ напоследък. Държа да се отбележи! – отвърна му онзи изпод чаршафа.
- Няма бивш депутат, нито бивша курва. Жени, мъже – на кого му дреме? Млъквайте и да спим! – чу се хрипливата забележка на гражданина от ромски произход Калайджиев, заемащ легло 2 от ред 2.
Камбурков си бе любопитен по природа. Затова не обърна никакво внимание на Калайджиев. Продължи да подпитва онзи под чаршафа:
- А вие, любезни? По каква причина се оказахте в нашата просташка компания?
- Мен ли питате? – направи се на неразбрал екс-депутатът, но понеже Камбурков не му отвърна, продължи от тактически съображения за безплатен ПР, – Ами, съвсем стандартна история... Виждате ли, аз съм доста религиозен. В смисъл – вярвам, че има някаква висша сила, която ни ръководи в живота. А това хич не се нрави на моята тъща и жена ми. И двете по природа себични и алчни жени. Ама късно го разбрах, щото по онова време се занимавах с държавни дела... И снощи поставих край на тази срамна история... Но Господ ще ми прости. В крайна сметка – нали това му е работата. Да прощава!
После замълча, на когато никой не се обади, продължи изповедта си. Понеже беше възпитан и не искаше да държи останалите в напрежение:
- Напуснах я, защото ми омръзна да ходя с непрани ризи, мръсни слипове и незакърпени чорапи...
В този момент Пиперковска се изхили от леглото си:
- Да те е срам да се съблечеш пред другите жени, нали? Ах, всички мъже сте еднакви!
Екс-депутатът не ù обърна внимание:
- Организатор на скандала бях аз, а озвучаването се осигуряваше от жена ми, онзи цербер – тъщата пригласяше колкото ù глас държи, че даже и повече. Двете бяха ходили на пазар и донесоха едни яйца, които бяха толкова дребни, че ги помислих за детски. Учтиво им направих забележка, на което онези в хор гракнаха, че те не са ги снесли и да съм престанел да се наливам и да съм внимавал какво говоря. Аз се афектирах и без да искам разсипах пепелника. Който си мисли, че никотинът не влияе върху женските гласни струни, да опита да изтръска цигарата си на килима вкъщи! Под силното влияние на алкохола, възприех тъща си за самия дявол, т.е. съвсем малко съм се е объркал... И я фраснах с яйцата по главата, а после - и между рогата. С една табуретка... Жена ми веднага извика полицията, линейката и домоуправителя, а после се разрева и не пропусна да ми съобщи, че благодарение на нея съм станал депутат, защото моята партия имала само един член, с когото не е била интимна, а с останалите тя била преспала като шеф на предизборния ми щаб... Излиза, че е преспала с 10 999 члена, щото на мен ми отказваше от години! Представяте ли си каква мръсница. За мен са гласували 11 хиляди членове... И така - домашно насилие, член еди-кой си... Разбирате, нали?
Той пак направи драматична пауза. Но другите си мълчаха. Сливленски подхвана отново:
- Тръшнах вратата зад гърба си и хванах асансьора нанякъде... Не помня как се озовах в патрулката, но ето ме тук! Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
Калайджиев се изхили хрипливо:
- С табуретката между рогата, нали? А после - само циганите сме вършили такива работи!
Камбурков го подхвана:
- А ти, брат`чед? Какви ги върши снощи? Ако си спомняш, де?
- Аз ли? Ми, отидохме у Мутата да правим водка. С Геле – малкото цигане... И се захванахме за работа. Гелето боравеше с маркуча от чешмата, аз пък – с тубите. Ама нещо все ни се струваше, че не можем да нацелим градуса. Или водата беше повече, или спиртът – но нещо все не беше наред. При нас в махалата спиртомер няма – всичко се опитва директно. Ако ти паднат пломбите от две чашки – значи трябва да се долива вода. Ако пък след петата все още можеш да стърчиш прав – значи спиртът е малко. Проста работа, ще знаеш...
Камбурков го прекъсна:
- Абе аз като те гледам, зъби нямаш - за пломби ми говориш!
- Ми паднаха пломбите, бате. Много работа се отвори. Празници след празници. И все по пет дни. Ей, много пие народът. – после се развика, - Абе няма ли кой да пусне „Сигнал +” тука! Ало, санитарите!
- Остави санитарите, ами кажи как се озова сред нас?
- Ми, как? Ей тъй - на! С Мутата и Геле се нацепихме като талпи. Мутата направо си легна на пода като мъртъв. По никакъв начин не можахме да го разбудим, за да си вземем надницата. Гелето заспа в кенефа, а аз исках да си ходя, но все не можех да намеря вратата... Това си спомням. Но как съм си тръгнал заедно с нея, как съм я замъкнал посред нощ от „Горубляне” до районното в „Люлин” – виж, това не знам...
- Значи, може да се каже че са те въдворили за превоз на извънгабаритен товар без надлежна сигнализация и на гръб по „Цариградското”, а? – изхили се Камбурков.
- Вярно! – оживи се Калайджиев, - Сега се сетих! Вратата по никой начин не можеше да се побере в патрулката. Та ченгетата ме накараха да я влача пеши след колата чак до „Люлин” , щото била веществено доказателство...
- Ммм-да! – обобщи Камбурков почти философски, - Животът ти естествено е неудачен, но всичко останало си е нормално...
Пиперковска се изсмя истерично, за да привлече вниманието отново. И Камбурков я подхвана:
- А вас, уважаема - към колко часа ви изнасилиха?
- Мен обикновено ме изнасилват след десет вечерта. Няма как! Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов...
(продължението – в четвъртък, а краят – в петък!)
Автор: Михаил Конярски
© Михаил Конярски Все права защищены