Крехкото януарско слънце се опитваше да пробие през решетките на мръсния прозорец в стая номер 5 – „Общ салон” на „Централизирания приемник за граждани в нетрезво състояние”.
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на пациентите да отмарят след снощните запои.
- И като се възползва от моята наивност, той ме облада, без дори да си плати водката. Мръсникът му с мръсник такъв! Поиска първо една, после втора и след петата си направи устата за разни сексуални удоволствия. Вярно, че съм ходила с много и даже най-различни... Вярно, че те ми даваха по някой лев, дето ги обслужвам в любовен смисъл... Но никога не съм била проститутка и го правех винаги набързо... Аз си работя като най-обикновена сервитьорка. Ама – на! Тази вечер бях под стрес и напрежение, защото нямаше клиенти... А пък аз план гоня, разбирате ли? И за това склоних да му правя компания, докато си допие и за малко после... В крайна сметка – това си ...