Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял ден на широката тераса заобиколена от своите котки и гледаше от високо към улицата и към хората.
Отношение, което тя смяташе, че те
напълно заслужаваха.
Тя седеше, и целият ѝ външен вид говореше за достолепие и пищност.
Дона Матронова обичаше котки, а не кучета, защото смяташе кучетата за мръсни и угодничещи същества, адски далече от добрите практики и високите нагласи.
Погледнете една котка и ще разберете всичко - например бялата ангорка, със сините очи, която и беше любима, погледнете как изискано се храни, как те гледа изпитателно с тия очи, за да те накара да се почувстваш виновен. Колко е сложна и противоречива. А и красива. Класа и аристократизъм.
Боже Господи, та тя беше в пъти по изис ...