На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.
Мецана казваше на малкото си мече:
- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.
- Добре - отговаряше мечето и Мецана заминаваше.
И този ден разговорът се повтори. Мецана замина, а мечето, мечето вече беше решило да опита меда на пчеличките. Видя, че те отлетяха нанякъде и побърза да се покатери на дървото. Бързо бръкна в кошера и залапа лакомо меда, който извади от там. Толкова беше заето, че не забеляза пчеличката, летяща към него. Не забеляза и как тя се върна назад да търси сестричките си. Когато се сети да се огледа - видя рояка. Спусна се по дървото и хукна към реката. Колкото и бързо да бягаше мечето, пчеличките все го догонваха и го жилеха където сварят. Най-после стигна до реката и се потопи във водите ù. Пчеличките летяха, летяха над него и отлетяха.
Мечето се по ...