Feb 19, 2010, 11:35 AM

Мечето и пчеличките

4.3K 0 2
1 min reading

На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.

Мецана казваше на малкото си мече:

- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.

- Добре -  отговаряше мечето и Мецана заминаваше.

И този ден разговорът се повтори. Мецана замина, а мечето, мечето вече беше решило да опита меда на пчеличките. Видя, че те отлетяха  нанякъде и побърза да се покатери на дървото. Бързо бръкна в кошера и залапа лакомо меда, който извади от там. Толкова беше заето, че не забеляза пчеличката, летяща към него. Не забеляза и как тя се върна назад да търси сестричките си. Когато се сети да се огледа - видя рояка. Спусна се по дървото и хукна към реката. Колкото и бързо да бягаше мечето, пчеличките все го догонваха и го жилеха където сварят. Най-после стигна до реката и се потопи във водите ù. Пчеличките летяха, летяха над него и отлетяха.

Мечето се показа страхливо, поогледа се и... зарева. Така го бяха нажилили пчеличките, че всичко го болеше. Ревеше мечето, а в храстите едно зайче се смееше.

- Ох, каква гледка си само, да знаеш. Подут и смешен си. Отивай си бързо вкъщи майка ти да  сложи студени компреси. И спри да ревеш. Заслужи си урока. Не трябваше да крадеш меда на пчеличките. Те го събират с толкова много труд. А ти... Ох, каква гледка си само...

Вече се досещате какво се случи след това. Мецана се караше, мечето ревеше. Ревеше и обещаваше друг път да не краде меда на пчеличките.

А в гората падна голям смях. Голям смях падна. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Харита Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Майчините съвети трябва да се слушат, но никой не е пораснал,ако не е изпитал нещата на свой гръб!
  • Удоволствие бе да прочета. Върна ме в детството! Благодаря!

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...