На формуляра, състоящ се от два големи листа, имаше място за името, възрастта, адреса. Под тях в най- голямото поле, продължаващо и на другия лист, бе изписано със ситен шрифт ,,Тук опишете мечтата си!’’. С ентусиазъм попълних данните си и мечтата, която се състоеше от една думичка.

Ободрена, пристъпих към опашката с хора, които държаха същите формуляри като моя, вече попълнени. Я колко много хора! Започнах да оглеждам помещението зад жената, която приемаше формулярите. Без съмнение това зад нея беше Разпределителното, където изпращаха видовете мечти. Направи ми впечатление, че разделите ,,Материални мечти’’ и ,,Еротични мечти’’ са най- големи. Имаше също не толкова големи раздели; ,,Детски мечти’’, ,,Мечти за любов’’, ,, Мечти за талант’’, ,,Мечти за щастие’’, ,,Мечти за здраве’’... И още много. Хората наистина мечтаят - колко хубаво!!!

- Ехо... Айде бе, няма да ви чакам цял ден! Я вижте к’ва опашка има зад вас! - чух гласа на момичето зад гишето, явно беше прекарала доста време в лакиране на ноктите си. Подадох засрамено формуляра си.

- Гишето за въпроси е ей там! - каза тя.

- Ам... Аз... Всъщност... Нямам въпроси. Това е...

- К’во?! - избоботи тя и се вгледа в листа ми. - Бе вие на оригинална ли ми се правите?! Идете и си попълнете формуляра и тогава елате!!!

- Ама това ми е мечтата! - вече по-сигурно отговорих аз.

- Абе, к’во... Я ‘земете т’ва и вижте как се описва мечта! - и тя ми подаде един лист, изписан и от двете страни.

Взех го и се отдръпнах, ама че груба жена. Зачетох се, вътре беше описано под точка номер едно как (явно беше мъж) човекът не е доволен от съпругата си и мечтае за нова, по- хубава, да можела да готви и да обича футбол, по възможност да не харесва децата. Под точка номер две беше описан перфектният старчески дом за майка му, даже беше споменал какви да са цветята на стълбите... Ама че ужасно!!!

Наредих се отново на опашката и подадох листа си.

- Оправихте ли го? - жената се вгледа в листа ми и не остана очарована. - Това ли е всичко?

- Да, благодаря.

Тя взе листа, премести се на два метра от бюрото и отвори едно чекмедже, голямо колкото шкафчетата за багаж на гарите. На него имаше една въпросителна и нищо повече, нито надпис, нищичко...

- Извинете, защо пуснахте мечтата ми там? - попитах аз.

- А вие как определяте мечта, звучаща като ва’ща - нещо? - троснато отговори лакираното същество.

Как я определях?! Хм... Не мислех, че трябва да я определя, не знам... Повдигнах рамене...

- Е, ако бяхте дали малко обяснение, може би нямаше да я пъхна там!

Е какво обяснение да дам?! Искам нещо! Ама мое си нещо. Не знам какво е, не е неопределено... Всъщност неопределено е... Искам нещото да е нещо, което и мен да накара да се почувствам нещо, не че сега съм нищо, просто не съм това, което чувствам, че трябва да бъда. Хм... Не мислех, че ще е толкова трудно.

- Извинете, много мечти ли има в шкафчето с въпросителната?

- Ама още ли сте тука? Оф, не, ва’ща и още няколко. Един смахнат поиска отговор, едно дете си пожела красиво сърце, а пък един друг искаше мечта. Що за ненормалници!!!

Я какви мечти... Сетих се за мечтата на мъжа - за новата му жена и майка му. Ами ако всички човешки мечти бяха такива, къде отиваше магията да мечтаеш...

Аз всъщност мечтаех повече, но мечтите ми се сбъдваха, защото бяха... Не, лесни не е думата, бяха осъщестими от самата мен. Когато ми се спеше, си мечтаех за кафе и как течната сметана кръгообразно се смесва с него, когато бях гладна пък, мечтаех за току-що опечена филийка с издигаща се от нея пара, а филийката беше намазана с масло. И за любов си мечтаех, но за нея не бях пораснала...

Вече се отдалечавах от гишето с лакираното чудовище. Излязох от сградата още по- объркана. Някак знаех, че това шкафче с въпросителната никога не е отваряно от онези, които изпълняват мечти... Кои бяха те всъщност?!

Чудех се дали думата ,,мечта’’ не е вече твърде опорочена. Дали материализмът и задоволяването на първичните нужди бяха в графа ‘’мечти,,.

Дали аз и моето ,,нещо’’ ще се намерим? Ще ни помогне ли някой?

Имах чувството, че довечера щях да сънувам онова женище на гишето как пуска мечтата ми в една въпросителна и тя се изгубва някъде в неизвестното...

И какво пък толкова смахнато имаше в мечтата ми?! Тя мечта ли беше?