Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...

- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...

Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...

Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...

Странно усещане да си без дрехи и то нощно време в морето... малко страшничко...

ами ако дойде голямата риба и хряс... ми го отхапе...

Капчици вода  по едрите й гърди сияеха  на лунната светлина...

Доближи се до мен ,  целуна  ме по бузката и се гмурна във водата...

Подгонихме се като деца... пипахме голите си тела, подскачахме от въодушевление...

Изкочихме голи от водата, заобличахме  един срещу друг мокрите си тела...

Тя ме хвана за ръката

- Да вървим към къщи, Петро...

От терасата на етажа се виждаше заливът...

Тук-там светлинки на кораби чакащи за пристанището,...

В далечината  сякаш примигваха съзаклятнически светлините на моста Рио - Антирио

Чуваха се в тишината едва-едва приплясъците  на вълните...

              Морският бриз прилепваше към тялото  бялата й рокля..

Беше като  ония богини  дето палеха Олимпийският огън,. нежни и величествени

Стоях като омагьосан...

- Петро, ела да си лягаме... вече е днес - промълви несигурно тя

Разкопча и свали ризата ми... последваха дънките и гащетата ми...

Тя отстъпи крачка назад и изхлу бялата си роба...

- Искаш ли да правим секс .. - и без да дочака отговор -  И аз не искам...

Искам само да съм  до плещите на истински мъж...

Да усещам миризмата му... - промълви Емилия и ме целуна

Подхванах и прегърнах голото й тяло като на  някое полусънена момиченце...

Направих десетина  крачки така напред... обърнах се... десетина крачки назад и я

сложих на постелята... настаних се до нея и се покрихме със завивката...

Голите ни тела сякаш горяха от бъзбуда и желание...

Огромните звезди светеха и сякаш се чудеха, кои и какви са тези същества там долу..

лежат прегърнати и не мърдат.

От прекрасните преживявания  ли, от умора ли... сънят надделя...

- Ей, момичета и момчета, ставайте... фрапето е готово - ни разбуди сутринта

бодрият глас на кирия Евмолпия, майка й - Спахте ли добре... сладуранковци..

- Петро - сънено Емилия промълви и блаженно се изтегна - Петро, такъв здрав сън

не съм спала от години... и да спим голи... нее, ние нещо не сме добре...

И започнахме да се боричкаме под завивката...

Здравите ни тела се вплетоха... отначало тихичко и неувенено,.. после смело и по-смело...

Фрапето сигурно се е стоплило...

               Няколко пъти минавах по пътя за моста Рио- Антирио или за Петра...

               Не посмях да й се обадя...

               Дали беше щастлива, че не е успяла да победи Атина...

               Видях я веднъж да седи пред магазина, замислена... вперила

поглед не към Атина, а далеч, далеч отвъд силуета на моста Рио - Антирио...

...............край.......