Мечтата 3
Произведение от няколко части към първа част
Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усещане да си без дрехи и то нощно време в морето... малко страшничко...
ами ако дойде голямата риба и хряс... ми го отхапе...
Капчици вода по едрите й гърди сияеха на лунната светлина...
Доближи се до мен , целуна ме по бузката и се гмурна във водата...
Подгонихме се като деца... пипахме голите си тела, подскачахме от въодушевление...
Изкочихме голи от водата, заобличахме един срещу друг мокрите си тела...
Тя ме хвана за ръката
- Да вървим към къщи, Петро...
От терасата на етажа се виждаше заливът...
Тук-там светлинки на кораби чакащи за пристанището,...
В далечината сякаш примигваха съзаклятнически светлините на моста Рио - Антирио
Чуваха се в тишината едва-едва приплясъците на вълните...
Морският бриз прилепваше към тялото бялата й рокля..
Беше като ония богини дето палеха Олимпийският огън,. нежни и величествени
Стоях като омагьосан...
- Петро, ела да си лягаме... вече е днес - промълви несигурно тя
Разкопча и свали ризата ми... последваха дънките и гащетата ми...
Тя отстъпи крачка назад и изхлу бялата си роба...
- Искаш ли да правим секс .. - и без да дочака отговор - И аз не искам...
Искам само да съм до плещите на истински мъж...
Да усещам миризмата му... - промълви Емилия и ме целуна
Подхванах и прегърнах голото й тяло като на някое полусънена момиченце...
Направих десетина крачки така напред... обърнах се... десетина крачки назад и я
сложих на постелята... настаних се до нея и се покрихме със завивката...
Голите ни тела сякаш горяха от бъзбуда и желание...
Огромните звезди светеха и сякаш се чудеха, кои и какви са тези същества там долу..
лежат прегърнати и не мърдат.
От прекрасните преживявания ли, от умора ли... сънят надделя...
- Ей, момичета и момчета, ставайте... фрапето е готово - ни разбуди сутринта
бодрият глас на кирия Евмолпия, майка й - Спахте ли добре... сладуранковци..
- Петро - сънено Емилия промълви и блаженно се изтегна - Петро, такъв здрав сън
не съм спала от години... и да спим голи... нее, ние нещо не сме добре...
И започнахме да се боричкаме под завивката...
Здравите ни тела се вплетоха... отначало тихичко и неувенено,.. после смело и по-смело...
Фрапето сигурно се е стоплило...
Няколко пъти минавах по пътя за моста Рио- Антирио или за Петра...
Не посмях да й се обадя...
Дали беше щастлива, че не е успяла да победи Атина...
Видях я веднъж да седи пред магазина, замислена... вперила
поглед не към Атина, а далеч, далеч отвъд силуета на моста Рио - Антирио...
...............край.......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petar stoyanov Всички права запазени
.