Беше по-силен от всякога, не спираше да мисли за успеха и да го преследва с пълни сили. Нищо не можеше да застане на пътя му, гонеше мечтите си стремглаво и умело и ловко преминаваше всяко препятствие, което коварният живот му поставяше. Защо ли беше толкова целеустремен, защото той беше един мечтател, един човек който не спираше да бленува и това го караше да се чувства жив и го тласкаше силно напред. Всеки блян за него беше като доза адреналин, която влизаше в кръвта му, отваряше широко очите и разширяваше ноздрите му, пръхтеше като някой бик, а и така се чувстваше, нищо и никой не можеше да го спре, нищо и никой не можеше да му попречи да бъде щастлив и преуспял. Знаеше, че успее ли веднъж ще остане на върха дълго, а всички онези които не са успяли да го задържат по пътя му ще съжаляват жестоко, че той е напуснал техния живот или по-скоро, че те са го оставили да си тръгне. Той знаеше, че всичко е временно, и тези пречки или по-скоро мимолетни влюбвания го забавяха, не можеха да го ...