Беше по-силен от всякога, не спираше да мисли за успеха и да го преследва с пълни сили. Нищо не можеше да застане на пътя му,  гонеше мечтите си стремглаво и умело и ловко преминаваше всяко препятствие, което коварният живот му поставяше. Защо ли беше толкова целеустремен, защото  той беше един мечтател, един човек който не спираше да бленува и това го караше да се чувства жив и го тласкаше силно напред. Всеки блян за него беше като доза адреналин, която влизаше в кръвта му, отваряше широко очите и разширяваше ноздрите му, пръхтеше като някой бик, а и така се чувстваше, нищо и никой не можеше да го спре, нищо и никой не можеше да му попречи да бъде щастлив и преуспял. Знаеше, че успее ли веднъж ще остане на върха дълго, а всички онези които не са успяли да го задържат по пътя му ще съжаляват жестоко, че той е напуснал техния живот или по-скоро, че те са го оставили да си тръгне.  Той знаеше, че всичко е временно, и тези пречки или по-скоро мимолетни влюбвания го забавяха, не можеха да го спрат, защото накрая осъзнаваше, че е прекалено добър за тях, стойността му надхвърляше всички тези заблудени девойки, които рано или късно го разочароваха, но това го правеше по-силен и по-решителен. Стискаше зъби, защото беше сигурен в успеха, веднъж вкусеше ли от него щеше да пие цял живот, а наистина беше много жаден. Едва спеше, часовете  сън ги броеше на едната ръка, мечтите влизаха и излизаха като в хан през неговата глава, толкова мисли, толкова цели и задачи за постигане, амбициите му бяха безкрайни, рееше се свободно в разсъжденията си, сграбчваше всичко желано и го развиваше докрай, до последния детайл, до последната щриха, която запълваше цялостната картина на перфекционизма, който притежаваше и го подтикваше да продължи стремглаво напред. Те го караха да се чувства свободен, да опише и да пресъздаде своите желания дори само наум, но за това беше достатъчно, защото така бягаше от сивото ежедневие, което му се предоставяше, махаше веригите на съдбата и тичаше на воля сред безбройните бленувани картини, той беше господаря там, никой не можеше да му отнеме тези мигове, нямаше да позволи и никой да се опита, защото единствено това го правеше щастлив. Мечтател като него не можеше да се представи окован в строг план за действие, вземаше единственото безплатно нещо от живота, и грабеше от него с пълни шепи, защото ако мечтите бяха платени, той щеше д а бъде потънал до гуша в дългове.