Мечти

Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за момент, за да свали от краката си сандалите и да ги хване в незаетата от листчета ръка. Погледна към слънцето, клонящо към залез, и се усмихна на себе си. Сините й очи отразяваха светлината на последните лъчи от още един летен ден. Това бе нейният момент - сама със своите мисли и чувства.
Отново поднови разходката си, устремена към вълните, леко полюшващи зелени водорасли и тук там някоя медуза, която тя прескачаше през смях. Доставяше й голямо удоволствие да върви по мокрия пясък и да чувства вълните, докосващи нежно стъпалата й. Лекият вятър, целуващ сетивата й. Гаснещото слънце, окъпало тялото й.
Все още се виждаха хора по пясъка. Някои, използващи последните минути на деня, за да се потопят в чаената вода, други, възползвайки се от романтичнотта на червеникавия диск и неговото отражение, се разхождаха под ръка, прегърнати. "Мечтите са хубаво нещо." - помисли си момичето. Какво ли не би дала да е една от тези моментно щастливи двойки. Да беше сега тук с някой, който обича много. Да може да види усмивката му, блясъка в очите му, да усети устните му.
Беше се устремила към скалите от другия край на плажа, които изглеждаха толкова далечни, а само след миг бяха на 2-3 крачки.
Покатери се пъргаво нагоре и се настани на един от камъните почти отгоре. Седна и извади листата. Искаше да опише всичко, което вижда, защото не можеше да го нарисува, колкото и да и се искаше, а не можеше и да го заснеме. Чудото на природата бе навсякъде. Очите й се насълзиха. Слънцето тъкмо докосваше хоризонта с морето, а пътеката му се размиваше с всяко раздвижване на водната повърхност. Цветът му почти незабелязано премина в червеникав колкото повече продължаваше да слиза надолу в опит да се скрие. Очертанията на близките скали, първоначално огряти от чезнещите лъчи, сега се размиваха в мрака. Ето че и последните парченца от диска се скриха, давайки странни отблясъци в облачетата над тях. Нощта взимаше своя връх. Една по една звездите започнаха да се показват на небосклона, отразени във водата. Луната също проправяше своя път със своя тънък сърп, съпроводен от ярка звезда, предвестник на още един горещ летен ден.
Тя се изправи, загледана в последните розови отблясъци на отишлото си слънце. Светлините на градчето се виждаха все по-ясно и ярко. Беше време да се прибира. След като хвърли още един поглед на лунния сърп, тя заслиза по скалите надолу, изгаряща да стъпи сред вълните отново.