Мечтите на Шуши
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Всеки си има мечти. Аз също имам. Няколко! Ако трябва да уточня цифрата - триста шейсет и пет, при високосна година бройката се променя на триста шейсет и шест. Обичам да си мечтая, ей така по женски. То много несбъднати мечти минаха през скромната ми квартира. Ама такъв е животът - несправедлив към едни и щедър към други. Някои от бляновете ми се преврънаха в селска вечеринка - поогледат те, пообиколят те и си идат. Една статистика показва, че 45% от жените могат да се похвалят с редовен полов живот. Ей, на тия им се сбъдват редовно мечтите, късметлийки! Моите са мираж! Като държавната лотария. Пускам фиш, чакам, чакам... ама то редовно е празен!
Последната ми мечта беше сто и пет килограма живо месо. Ама на най-важната мръвка много ѝ се губеше грамажът, бе. Все ми викаше :
- Шуши, ( галено от Шинка) да знайш, че с мен ще си като в Рая.
А, мерси! Аз гола, боса и само на ябълки няма да стоя. Па и видях зад туй листо каква гъсеница са крие.
Веднъж пък се тупа по корема и се хили самодоволно:
- " Под голям камък, голяма риба се крие!"
Да бе! То последният път рибата хич и не изплува. Трябва да е била или на много дълбоко, или да е умряла от студ. Той май рибата с попова лъжичка бърка!?
Миналият ден отивам с Ленчето на бар. На мен нещо ми е свито под лъжичката. То как няма да ми е свито, като мъж не ме е пипал 46 дни 8 часа и 10 минути.
Не свито, а направо спаружено ми е.... на едно друго място.
Влизаме ние, а аз съм се барнала като калайджийска циганка за сглявка. Абе трепач! Лъскам отвсякъде. Оглеждам се като хищник за плячка. Душичката ми така иска нещо мъжко в ръчички да стиска, че направо ми мрежелее пред очите. На бара стои млад, рус и слаб младеж. С плавна и съблазнителна походка, като газела, се отправям към свободния стол до него. Ленчето си я оставих, като " Титаник" в бурно море, сама да се спасява. Сядам и небрежно си поръчвам една текила. Знам, че мъжете много се възбуждат кога ме видят да облизвам ръката си, за да я поръся със сол.... а кога налапам лимончето вече наполовина са мои - долната половина. Кръстосвам крака небрежно, не че се хваля, ама имам едни дълги крака, като наклонената кула в Пиза. Леко показвам камбанарията и загатвам местонахождението ѝ, площад " Чудесата". Направо си флиртувам. "Ела,Вълчо, изяж ме!" Деветдесет процента от мозъка ми усилено работи върху тезата "Как да направя така, че той да направи така !" Другите десет са върху въпроса "Дали пък да не се огледам и за резервен вариант!?"
Ударих един замечтан поглед в нищото и зачаках. Младежът се размърда притеснено на щъркелчето, препоти се, забърса потно чело - няколко пъти и с прегракнал глас ми заговори.
- Здравей! Много си замечтана!
Аз помълчах минута, две, та да е по загадъчно .
- Ами.... мечтая си.
- За какво мечтаеш? - опита се да продължи разговора той.
- За рус, синеок с огромни мускули да ме укроти... навсякъде. А ти за какво мечтаеш? - подхвърлих въдицата на русокосия, синеок хубавец.
Вече си представях, как ще се отдадем на луди страсти в малкия ми апартамент. Как ще ме угаси, като въртолет пръскащ летен пожар. Ще ме понесе като " Излел е Дельо хайдутин" в Космоса.... О, как исках да стана грамфонна плоча в ръцете му. Да ме върти до забрава, после да ме обърне и от другата страна. И ако може да му е и здрава игличката, че то много дефектни грамфони има! Пак се размечтах!
- Е па, мечтаем за мускули. - омърлушено отвърна и стана от стола.
Все едно ми пуснаха атомна бомба в пазвата. Направо ми намокриха клечката, преди да я драснат. То като свински бут на месарски тезгях му се предложих, а той не върза. Как не можа един да ме оцени! Вижте ме, приличам на широка магистрала току що построена от Борисов, само с някоя и друга дупка. Мечта за шофьорите!
Е, пак ще си легна и днес с неосъществен блян. Ама утре е нов ден, нова.... Може пък да съвпадне моята... с нечия мъжка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Димова Все права защищены
