Мехур

     На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.Това е, което се случва през последните дванадесет-петнадесет години. Може и повече да са.

     Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава. Така опрощава собственото си несъвършенство.

     У нас бащата го няма. Защото народът в България отсъства. И никакви евроатлантически (без)ценности не могат да го реанимират. Няма кой да прости на нашите политици. Те са обикновени безродници. Дружелюбни мародери, облечени прилично. И ако има Бог, дано той да ги реанимира. В техния свят. Или в Неговия.

     Няма смисъл вече от избори. Българският народ отдавна го няма. Да гласуват тези, които са чели нещо от Христо Ботев. Да гласуват тези, които са прочели поне сто книги през живота си. Тогава гласоподаватели в България ще останат хора, които наброяват не повече от 500 000. Повечето от тях – на старческа възраст.

     Ако предположим, че всички в парламента са мошеници, значи уважаваме демокрацията. Допускаме доброволно чрез гласа си, не – настояваме! – да ни управляват най-калпавите, тези. Същите. Това се отнася чрез тях и за съдиите, и за прокурорите, и за уж независимите ни органи на държавна и общинска власт. Отнася се и за липсата на детски градини - държава, лишена от бъдеще.

     Защо? Защо се българското саморазрушава?

     България се влачи по корем. Кое я влачи така? Не зная. Алчността ли? В каква посока? И тя не знае. Ден за ден. Поколение след поколение. Избор след избор. И всеки предходен е по-лош от следващия. Като онзи голям крокодил в романа на Карл Май, дето се връща само по пътя, по който е тръгнал: сложиш ли му там нож, ще се разпори. Друг път не знае.

      Пази ни нас имунитетът – но от какво имунитет, сами не знаем. Ваксинирани сме по рождение. Или по необходимост. Не познаваме ваксината, но действа. Колективно действа. Обаче ако тръгнем наобратно, ще си разрежем корема като крокодил. Затова все вървим напред – и при социализма, и сега. Дори когато се връщаме, напред сме устремени.

     Това не е държава. Брутен вътрешен продукт е. С този продукт членуваме в НАТО и в Европейския съюз.

     А с корупцията членува другаде.

     БВП – според брутния ни вътрешен продукт сме по-напред от САЩ на глава от население. Ама ние винаги сме били така. Особено – научно. И при социализма. Корупцията у нас е въпрос на съвест, а съвестните са простаци. Некорумпираните са безсъвестни.

     Овце са. Наслението никой не го брои, то зачезна като овцете. Математически според статистиката можем да се докараме по-европейци от европейците. Не че в тоава има смисъл. Защото какво е Европа? У нас овцете и гласоподавателите са едно и също. Просто си менят бройките на избори. Зависи от овчаря.

     Бедните да го..., казал е виден римски, всъщност древноримси сенатор. Духовит човек.

    Какви бедни изобщо? На всеки висшист с 1300 лева месечно възнаграждение средната му работна заплата според официалната статистика е 2100. Какво иска тогава? Не е запознат със статистиката. На хората без висше образование заплатата е по-висока, но всекиму според интелекта на капитализма. Всяка прочетена книга се оказва глупост, трансформирана или в лошо образование, или във възпитание, несъответстващо на средата.

     Прочее, добре ще е висшите учебни заведения да бъдат намалени с 50 процента. Болниците – също.

     Опасявам се, че тази територия, българската, е свободна. За завладяване. Тук няма народ, живеят само хора, битуват, сношават се, раждат рядко; поколения и поколения след това се бият за парче салам, чест или парче държава.

     Сякаш има разлика между добро и зло. И едното, и друго е достатъчно за този, който го обсебва и за онзи, дето го няма: докато властта не обърне палачинката. Напълно достатъчно да... отнемеш насила държава. Или съвест. И да я пържиш отгоре и отдолу.

     Калпави хора. Негодни. Българи. Не като цяло. Но като общо(не)приета общност за нищо не става. Ако има разлика между приетото, когато е негодно, и неприетото, което е изгодно. Такива хора не живеят държавно. Феодално живеят. Поевропейчени са. Мехур на свободата.

     Кой сега владее България, историци? И какво? Не ми говорете за Аспарух и за Кубрат, разкажете ми кой и какво съсипва държавата днес? У нас има повече историци, отколкото история. Или ще кажете: нашата дума ще дойде след столетия.

     Това е просташко искрено; донякъде. Да доживеем. До тогава. Дано мехурът не се спука.