25 февр. 2016 г., 17:53

Между нас

1.3K 0 0
1 мин за четене

Лежахме на леглото, зяпнали в тавана. Минаваха ми куп страстни мисли, как се натискаме, как сме зад бара в заведението... винаги имаше нещо малко, сега просто знаех, че това е правилно. Дръпнах го върху себе си. Мина време докато разбере какво искам и веднага щом разбра ме обви в прегръдките си, върховете на пръстите му галеха извивките ми и момента настъпи. Телата ни се сляха, бяхме едно цяло и под нежния напев на романтичната музика ритмично започнахме да се извиваме в такта. Той се отдръпна, искаше да ми каже нещо. Думите му изкънтяха в главата ми, думите "Твой съм." ме разтапяха, ставаше все по горещо. Аз изпадах в екстаз при всяко негово движение. Той го забелязваше и забавяше темпото, беше вълшебно, всяка част от тялото ми изпитваше удоволствие, удоволствие толкова силно, изпиващо, поглъщащо ме изцяло. "Не е нищо сериозно!" мислех си, но лъжех себе си. Лъжех сърцето си. Езикът му се преплете с моя и ритъма на биещите ни сърца. Всичко беше съвсем непретенциозно, леглото, музиката, но между нас. Между нас беше специално, дори леките, плавни движения. Когато всичко беше на път да приключи, аз знаех, че не съжалявам и че съм се насладила на всяка минута от преживяването. За него това беше нещо голямо, винаги ми е повтарял колко съм важна за него и колко знача, как съм променила живота му. Думата "живот" ме накара да потръпна. Как мога да променя каквото и да било у някого? "Момиче, не се самозалъгвай!" помислих внезапно, но знаех, че съм нещо повече, нещо значимо и в този миг, вече бях сигурна. Аз съм негова и ничия друга, а той е мой и това няма да се промени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Риа Все права защищены

Не забравяйте, че сте много повече, отколкото си мислите! И колкото и банално да звучи помнете - Рано или късно, мечтите стават реалност!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...