25.02.2016 г., 17:53

Между нас

1.3K 0 0
1 мин за четене

Лежахме на леглото, зяпнали в тавана. Минаваха ми куп страстни мисли, как се натискаме, как сме зад бара в заведението... винаги имаше нещо малко, сега просто знаех, че това е правилно. Дръпнах го върху себе си. Мина време докато разбере какво искам и веднага щом разбра ме обви в прегръдките си, върховете на пръстите му галеха извивките ми и момента настъпи. Телата ни се сляха, бяхме едно цяло и под нежния напев на романтичната музика ритмично започнахме да се извиваме в такта. Той се отдръпна, искаше да ми каже нещо. Думите му изкънтяха в главата ми, думите "Твой съм." ме разтапяха, ставаше все по горещо. Аз изпадах в екстаз при всяко негово движение. Той го забелязваше и забавяше темпото, беше вълшебно, всяка част от тялото ми изпитваше удоволствие, удоволствие толкова силно, изпиващо, поглъщащо ме изцяло. "Не е нищо сериозно!" мислех си, но лъжех себе си. Лъжех сърцето си. Езикът му се преплете с моя и ритъма на биещите ни сърца. Всичко беше съвсем непретенциозно, леглото, музиката, но между нас. Между нас беше специално, дори леките, плавни движения. Когато всичко беше на път да приключи, аз знаех, че не съжалявам и че съм се насладила на всяка минута от преживяването. За него това беше нещо голямо, винаги ми е повтарял колко съм важна за него и колко знача, как съм променила живота му. Думата "живот" ме накара да потръпна. Как мога да променя каквото и да било у някого? "Момиче, не се самозалъгвай!" помислих внезапно, но знаех, че съм нещо повече, нещо значимо и в този миг, вече бях сигурна. Аз съм негова и ничия друга, а той е мой и това няма да се промени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Риа Всички права запазени

Не забравяйте, че сте много повече, отколкото си мислите! И колкото и банално да звучи помнете - Рано или късно, мечтите стават реалност!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...