Между рая и ада
Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето не ти е дошло. Я си стой още на земята! Всевишният не е решил дали си за там, в небесата.
- Добре, щом е тъй! - казах и стъпвам си отново на краката, ама под мене пясък и... хлътват ми и колената..."Аха! - рекох си - Ясни са нещата! Явно греховете ми са доста, та - Лукавият ще ми чука сол долу на главата..." Потъвам си така и сви ми се, стегна ме душата, но някой ме побутва, щипе, пари ми нозете и снагата. Поглеждам - едно дяволче рогато:
- Ти къде? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам тихо - Към Ада, в тъмнината...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето не ти е дошло. Я си стой още на земята! Сатаната не е решил дали си за там, за пъкъла в казана, в огъня на грехотата.
- Добре - рекох, - щом е тъй! - И стъпвам си отново на краката. Ама що ще правя още тук, за срамотата? Па развиках се тогава:
- Слушай, Боже! Виж и ти, Лукави! Вие двамата се разберете, че както тръгнало е, ще ме разпнете тъдява. Или - дайте ми крила, или - сложете ми рога, че то така не бива!... Стяга ме душата... И гърлото ме свива... Ще се задуша! Нещо ме убива... Въздух не ми стига.... Омръзна ми живота и света... Място нямам... Лутам се и ритам срещу таз съдба и боря се с хиляди неща... Хайде стига вече! ... Искам да умра!
А те мълчат... Дума не отронват....
И стряскам се тогава. Очи отварям... Я гледай ти! Та още спя! Навън е светло, слънце грее, а моичкият - така ме гушнал през врата и стиска, и души... Та, чудя се сега какво ли има в неговите сънища?... Събуждам го с целувка:
- Хайде, мили, ставай! Работа ни чака! Събота е... Ще дойдат и децата...
А той ми казва:
- Ох, жено! Остави ме! Не съм се върнал още на земята...
Рая Вид
© Радка Видьова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Здравей, Рая! Хубав текст!
Поздрави!
-
Усмивка!
Толкова леко ги редиш.
Удоволствие е да съм на твоята страничка. -
Леле, ама ти непрестанно шашкаш, Рая! Финалът ме тушира. А уж бях подготвен от разказа за него. Поздрави - много си оригинална! Жалко, че няма патент за откритие в разказ. Щеше да го получиш.
-
Какво си е наумил съпругът? Да не би да е решил да я сменя? Атаката е най-добрата форма на защитаБраво Рая!Отново неочакван финал.
-
Здравейте, момичета!
Радвам се, че тук и се усмихвате.
Благодаря, Еличке! Опитвам се само да се забавлявам, попадайки в различни ситуации. Понякога се получава, друг път не.
Благодаря, Роси! то без намигане в този живот, закъде сме? Ще ни е скучно сигурно!
Добро утро и на теб, ЕЛ! Благодаря за обстойния разбор на тая щуротия.
Желая на всички повече усмивки! -
Намигащи разкази поднасяш, Рая, но този намига някак по-различно...
Поздрави!
-
Веселичко и многозначително! И в особен стил - на места в ритъм, на места в рими.
Разнообразно е при теб, Рая. И винаги изненадващо...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря Солвейг!
Благодаря, Христов!
Творчески успехи на всички с много слънчице и музика в душите!