Между рая и ада
Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето не ти е дошло. Я си стой още на земята! Всевишният не е решил дали си за там, в небесата.
- Добре, щом е тъй! - казах и стъпвам си отново на краката, ама под мене пясък и... хлътват ми и колената..."Аха! - рекох си - Ясни са нещата! Явно греховете ми са доста, та - Лукавият ще ми чука сол долу на главата..." Потъвам си така и сви ми се, стегна ме душата, но някой ме побутва, щипе, пари ми нозете и снагата. Поглеждам - едно дяволче рогато:
- Ти къде? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам тихо - Към Ада, в тъмнината...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето не ти е дошло. Я си стой още на земята! Сатаната не е решил дали си за там, за пъкъла в казана, в огъня на грехотата.
- Добре - рекох, - щом е тъй! - И стъпвам си отново на краката. Ама що ще правя още тук, за срамотата? Па развиках се тогава:
- Слушай, Боже! Виж и ти, Лукави! Вие двамата се разберете, че както тръгнало е, ще ме разпнете тъдява. Или - дайте ми крила, или - сложете ми рога, че то така не бива!... Стяга ме душата... И гърлото ме свива... Ще се задуша! Нещо ме убива... Въздух не ми стига.... Омръзна ми живота и света... Място нямам... Лутам се и ритам срещу таз съдба и боря се с хиляди неща... Хайде стига вече! ... Искам да умра!
А те мълчат... Дума не отронват....
И стряскам се тогава. Очи отварям... Я гледай ти! Та още спя! Навън е светло, слънце грее, а моичкият - така ме гушнал през врата и стиска, и души... Та, чудя се сега какво ли има в неговите сънища?... Събуждам го с целувка:
- Хайде, мили, ставай! Работа ни чака! Събота е... Ще дойдат и децата...
А той ми казва:
- Ох, жено! Остави ме! Не съм се върнал още на земята...
Рая Вид
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Видьова Всички права запазени
