Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна внимателно ръце и крака. После раздвижи бавно врата си и полекичка опипа ребрата. Освен болката в тях от сблъсъка на автомобила със земята, друго не усещаше. Очевидно нямаше нищо счупено. След това отвори очи, но веднага отново ги стисна заради заслепилата я ярка светлина. Опита пак и присвивайки ги и засенчвайки светлината с длан, се надигна на лакът и заоглежда околността. Веднага забеляза в далечината стените на Ситито. Никога не го беше виждала отвън, но нямаше как да сбърка високите и извисяващи се почти до небесата зидове. И от тази страна изглеждаха също толкова сиви и непристъпни, както и отвътре. Над тях, като похлупак от сивкава мъгла, се стелеше Куполът. На няколко метра от нея, деф ...