Мерак
МЕРАК
Като заваля едно кротичко, та го откара три дни, даже и половина. На четвъртият, небето открехна завесата си и отначало един лъч освети Исперец, после се спусна все по Крива река и огря първо долния край на Маринка, а след около час и цялото село. До вечерта уличните локви се изпариха, земята изпръхна и селяните се разщъкаха из дворовете.
Сърдеха се като им кажеш, че са селяни. Само на 10 километра са от градската табела, градски автобус ги вози, половината вече са англичани и руснаци, ама нали още не са станали квартал, ще търпят.
Пък как да не са селяни, като в дворовете им прасета квичат, кокошки кудкудякат, тук-там магаре се обажда, а селският им козар още не е безработен.
На другия ден утрото беше свежо като къпана девица. Въздухът леко режеше гърлото, но наливаше такава бодрост и сила в снагата, та ти иде да грабнеш лопатата и за част да обърнеш целия двор.
С такова едно чувство дядо Бончо заби бела в рохкавия чернозем откъм горния край на двора. Бъхти той яко с бела, а едното му око надхвърля дувара и току се цели в балкона на бялата къща, оттатък улицата.
През четирите дъждовни дни не беше я зървал и сега цялата му душичка тръпнеше в очакване. Не че не беше виждал жена, виждал беше и на плажа, и на друго по-тъмно място. Не че си нямаше от таз порода и в къщата. Ама туй отсреща не беше жена, брате....”Оле-мале”, въздъхна дядо Бончо и подкара с бела по-близо, досами оградата.
Вносно нещо беше туй отсреща ей, белгийско. Купи къщата преди две години и седеше там от ранна пролет, та до късна есен. Направи си басейн отпреде в двора, нищо и никакъв, колко една локва, ама се плацикаше в него дорде от дюлята не падне и последното пожълтяло листо.
Първия път като я зърна дядо Бончо, тъй си и остана със зяпнала уста. То, едни зелени очи, то едни червени коси, а отпреде, у-а-у-у-у две навирени и напращели любеници.
Кога завършиха басейна ù и го напълниха с вода, сън не го хвана дядо Бончо и още в ранни зори висна с бела на оградата. Като излезе онази ми ти жена, като изсули хавлията, а отдолу двете любеници, ама дюс голи-голенички. Цял ден белгийката кисна и ветря любениците на воля, цял ден бъхти дядо Бончо с бела край дувара. И тъй цяло лято, та чак до края на есента. Светна му двора на дядо Бончо, не можа се нахвали баба Бончовица из махалата с работния си старец.
Нещо блесна и отново превлече взора на бай ти Бончо. Ей я момата на верандата, мята огнени къдрици, кърши снага, друса любеници....ох, на дяда-а-а... И баш тогаз, току изотзад се чу:
- Бончо бре, мъжо бе, де ти са очите? Миналата седмица го засадих тоз кромид за пера напролет, що го изкопа бе Бончо, що?
Хич и дума не можа да издума дедо Бончо, а очите му все там, през оградата.
© Лордли Милордов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Добре дошла, Светла и дано ти е забавно!
-
Интересно как съм те пропуснала досега.
На мен поезията ми е слабост, но тук определено вече ще се отбивам,
каквото и да си написал.
Приятно ми беше!!! -
Благодарности, Санити, Земеделец, Дон Бъч, Ивон и Горедолу за званието "сладкодумец", но гневнодумството напира в мен и сигурно скоро ще ви разочаровам.
-
Ей, туй мерака- страшна работа!!!
Ама си сладкодумец! -
Поздрави, Лордли! Несравним стил, който винаги ми носи голямо удоволствие
-
Е на това му викам разказ!
-
Много хубаво чувство за хумор!
-
Мерак е това, не e шега работа! Поздрав!
-
Признателен съм ви, Дани, Ани, Калли, Динко, Септември, Сневра, Лидия и Пер-Перперикон, за съпричастността към Дядо Бончовите голи-неволи
-
Много добро!
Само това ".../тя/ се плацикаше в него дорде от дюлята не падне и последното пожълтяло листо..."? То бива метафора, то бива хипербола, ама като знам как листата на дюлята у дома падат до напролетес, нежели ще да е белгийка, а най-паче лапландка! -
Харесах. Поздрави.
-
Де да бях аз на баба Бончовица на мястото, та любеници ли , та голи дупета ли. В чудо щеше да се види дядката. Ама и тая, разголената, и нея щях да я науча хубавичко. Щях да я питам там в белгийския И Брюксел на това ли ги учат, старците ни да размамват.Че то нашите старци са яки мъже, и на стари години все още си ги бива и за това са им слаби ангелите,ама и ние нищо,че сме баби български не им отстъпваме на тия чуждоземките.
Много симпатичен разказ, Лордли! Посмях се като си представих дядото как е "сгазил лука", докато го е прекопавал.Поздрави! -
! Селянинът с колелото, пардон с бела...нищо, ще си купи луканка от града!
-
Много си сладкодумен Милорд!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
