1. Сутрин
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой собствен такъв)и на сутринта е забравил да ги върне.
Но това е привидно.
Врата на малката кооперация се отвори. Една жена на около 40-45 години, заключи входната врата, огледа утринният урбанистичен пейзаж и с бодра крачка тръгна към спирката. Под краищата на сивото й палто, се подаваха ръбовете на цветната й рокля, предизвикателно искрящи на фона на сивият пейзаж.
Размина се с няколкото забързани минувачи. Усети, че единият – мъж, неин връстник се спря и се загледа след нея. Беше свикнала с това. Не беше за изхвърляне.
Жена в разцвета на силите си. Тъмно кафяви коси, пуснати свободно на вълни по раменете й. Големи, топли, лешникови на цвят очи. Прави крака. Не много висока. Идеална.
Спирка ...