И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин да си го обясни. Всяка година по това време – проблеми в работата, в личния живот, с приятелите, а тази година за капак и най – близката и приятелка замина да живее в друг град. И сега какво? Пак щеше да започне да гради всичко отначало. ..До другия март.
Магдалена седеше в задимения бар. Отпиваше от джина, пушеше цигара и си мислеше. Беше толкова вглъбена в себе си, че изобщо не забелязваше мъжа на бара, който я гледаше от близо половин час. А наистина имаше какво да се гледа. Не всеки ден жени като нея идваха в този бар. Личеше и, че не живее някъде наблизо. Облечена скъпо, с куфарче до нея. Въобще не изглеждаше като някой, който се чувства добре на такова място.
Мислите и се бутаха бясно една през друга – кой може да е прекопирал нейния проект. От къде, по дявол ...