разхождам се по квадратчетата на тринайсетия месец
където ми отваряш вратата
и оставяш палтото си на раменете ми
а аз ти топля сърцето с длани
и ти обещавам всичкото обичане на света
свалих ти каската
и ти казах, че няма да има инциденти повече
аз ще те пазя
усетих ти всичките ръбове
оставих кръвта да засъхне
бях прекалено заета да ги приглаждам
да те направя мек и удобен
не искам да стоиш на тръни цял живот
създадох ти облаци
дадох ти слънцето
обещах ти морското дъно
и че нищо вече няма да те нарани
в транайсетия месец сме щастливи
като младоженци
графа ни е медения месец
и времето е спряло като в черна дупка
любов като захарен памук
цветя от бабите на ъгъла за букет
и група непознати на народен за свидетели
че се вричаме завинаги да се обичаме
отваряш ми вратата
оставяш палтото си на раменете ми
а аз ти обещавам всички утрини
до края на живота си
да ти пазя сърцето близко до моето
и с всяко квадратче и всеки месец
да те обичам все повече
никакви инциденти
никакви катастрофи
прегърнати и винаги заедно
това искаше от мен
това исках от теб
стъпих обратно в ноември
внезапно
студът ме прониза
изкара целия въздух, всичката любов от тялото ми
вратата е затворена
няма палто на раменете ми
и теб те няма
беше катастрофа
каква измама само
точно като тринайсетия месец
© Мия Марс Все права защищены