„Родих се като рибка в Долната земя. Не златна, а игриво пъстра. 

Бях добра риба. Енергична, напориста, пробивна. 

Мечтаех да съм кит в Световния океан. Уви! Пораснах и осъзнах, че нито съм кит, нито живея в океан. Оказах се... шаран. Предназначен за угояване в мътно, слузесто блатона гниещи надежди и вонящи страсти. 

Живуркахме в тъпоумно мълчание и студенокръвна апатия. Чакахме мрежата, която периодично отнасяше някои от нас отвъд пределите на Долната земя. Никой никога не се връщаше.

Дойде и моят ред. Впримчен в сребърните нишки на неизбежната съдба се понесах към повърхността. И нагоре, нагоре, високо, и по-високо. Зави ми се свят, затворих очи и загубих съзнание... ... ...

Озовах на върха на висока планина. Стъпил на самия ръб на скалата, обкръжен от мъгливи пропасти. Бездни, стаили ням ужас на неизвестни съдбини...... А пред мен стоеше Той. Достолепен, уверен, силен. Царствено спокоен и утешително благ.

-​ Аз съм властелина на Горната земя. Тук съм за да ти предложа най-щедрия дар. Изборът. Подчини се на волята ми и ми служи. Бъди ми верен и ще достигнеш най-високите стъпала на Горната земя. Или скачай в пропастта, и изчезни във вселената отвъд бездните.

Гласът му бе завладяващ. Добър. Упойващ като ледено дихание. Простнах се блаженно в краката му и той простря ръце върху главата ми.

- ​Бъди мравка! Събери ми царствено имане!

Да си мравка е хубаво. Мравката е усърдна, работлива, неуморна. Бях изключителна мравка. Сбирах, влачих, трупах. Денонощно. И Той ми осигуряваше подслон.

-п​Бъди куче! Пази царството ми!

Да си куче е хубаво. Кучето е предано, бързо, силно. Бях великолепно куче. Лаех, гоних, хапах. Всеотдайно. И Той ми подхвърляше вкусни залъци.

-​ Бъди вълк! Завоювай ми нови царства!

Да си вълк е... ... хубаво. Вълкът е... ... див, голям, страшен. Бях отличен вълк. Нападах, разкъсвах... убивах. Безпощадно. И Той споделяше плячката си с мен.

-​ Бъди змия! Убий другите владетели!

Да си змия е .... ... ... хубаво?! Змията е ... .... тайнствена,спокойна, мъдра. Бях много добра змия. Дебнех, хипнотизирах ... ... отравях. Хладнокръвно. И Той ме взимаше в пазвата си.

-​ Бъди лъв! Управлявай царството ми!

Да си лъв е хубаво! Лъвът е горд, величествен, титаничен. Бях добър лъв. Покорявах, закрилях, наказвах. Високомерно. И Той ме даряваше с усмивката си.

Мислех, че съм достигнал върха. Сбърках. И отново бяхмедвамата на ръба на скалата. И отново се олюлявах между двете пропасти – мъгливата бездна и властния Му поглед.

-​ Ти измина дълъг път. Справи се добре. Остават само още две стъпала и ще станеш достоен сам да бъдеш владетел в Горната земя. Изкачи ги или потъни в небитието!

Потъвах безмълвен в океаните на погледа Му и смътно се питах: „Защо са толкова .... сиви? Прозрачно сиви като тънък лед“. 

-​ Бъди хиена! Унищожи слабите в стадото ми!

Да си хиена.... е трудно. Хиените са подмолни, ехидни, жестоки. Бях посредствена хиена. Прекършвах, измъчвах ....... задушавах. Подло. И пирувах на трапезата Му.

-​ Остана последното стъпало. Най-висшата милост и най-гордия сан в Горната земя. Готов ли си? – очите му бяха ..... червени ... кървави океани, погълнали целисветове.

-​ Бъди свиня! Изяж и преглътни помията, която загрозява мен и царството ми!

Да си свиня е ... ... ... ... Да???... ... ... Не?... ... ... Да?... ... ...Огледах се. Бездни и океани. И наоколо кости. На врагове, на непознати, на приятели, на близки... И кръв – реки, езера, морета. По ръцете ми, по лицето ми, в душата ми! Черни, страшни, неизличими струпеи кръв.

- Не... НЕ!!!

Протегнах крак.... Последен миг на жалко колебание, потушено от крещящо разкаяние. И... пропаднах в бездната ... ужасèн, но непоклатим в избора на изкуплението. В очакване на края се помолих за опрощение. Инстинктивно разперих ръце ... ... ... 

... ... ... И разбрах, че съм орел... ... ... “