„Родих се като рибка в Долната земя. Не златна, а игриво пъстра.
Бях добра риба. Енергична, напориста, пробивна.
Мечтаех да съм кит в Световния океан. Уви! Пораснах и осъзнах, че нито съм кит, нито живея в океан. Оказах се... шаран. Предназначен за угояване в мътно, слузесто блатона гниещи надежди и вонящи страсти.
Живуркахме в тъпоумно мълчание и студенокръвна апатия. Чакахме мрежата, която периодично отнасяше някои от нас отвъд пределите на Долната земя. Никой никога не се връщаше.
Дойде и моят ред. Впримчен в сребърните нишки на неизбежната съдба се понесах към повърхността. И нагоре, нагоре, високо, и по-високо. Зави ми се свят, затворих очи и загубих съзнание... ... ...
Озовах на върха на висока планина. Стъпил на самия ръб на скалата, обкръжен от мъгливи пропасти. Бездни, стаили ням ужас на неизвестни съдбини...... А пред мен стоеше Той. Достолепен, уверен, силен. Царствено спокоен и утешително благ.
-​ Аз съм властелина на Горната земя. Тук съм за да ти предложа най-щедрия дар. ...